Коментирайки неотдавнашното решение за повишаване на сигурността около президентските избори, публикувано от Службата на директора на националното разузнаване (DNI), висш представител на американските специални служби предположи, че Русия би предпочела Тръмп за победител в президентските избори през ноември.
Като бивш служител на Разузнавателното управление на Департамента по отбраната и експерт по проблемите, свързани с Русия и Путин, абсолютно не съм съгласна с това. И смятам, че – подобно на много други изявления, направени в последно време от нашите разузнавателни агенции - то също е съвършено невярно. След като Байдън отпадна от президентската надпревара, би следвало да се запитаме, кого би предпочел да види Владимир Путин в Белия дом – Тръмп или сегашния ни вицепрезидент Камала Харис?
Камала, разбира се. И ето защо.
Путин почти сигурно се опасява от още едно президентство на Тръмп, но не се бои особено от евентуалното управление на Камала. Руснаците я оценяват като „празна”, глупава и некомпетентна. Заради тези качества на Харис, в Москва смятат, че тя вероятно ще бъде неуравновесена и лесно ще се поддава на првокации и външно влияние. Руските медии, които са почти изцяло под държавен контрол, спекулират, дали „кикотенето и хихикането“ на Харис, нейните „нервни и неуместни аплодисменти“, „бурната и жестикулация“, безмислените твърдения от типа на сентенцията за „мимолетния ход на времето“ и „странните и гримаси“ не са резултат от психическо разстройство или дори от постоянна „интоксикация“.
На свой ред, руските експерти очакват, че Харис ще продължи политиката на Байдън, насочена към трансформирането на Америка. От общество, основано на меритокрацията (т.е. оценяване на хората въз основа на техните лични и делови качества и компетентност), Съединените щати са на път да се превърнат в общество, което е прекалено фокусирано върху принудително налаганото „равенство” и държавната регулация, които са типични за една социалистическа система. И тъй като социализмът унищожи СССР, Москва разчита, че някой като Харис, който води Америка по пътя на унищожението, ще се окаже добър избор за Русия. В крайна сметка, тя разглежда САЩ като основна заплаха за сигурността си.
Подобно на Байдън, Харис, използва по отношение на Путин всевъзможни унизителни епитети, като „военнопрестъпник“, „убиец“, „кървав диктатор“ и „чист бандит“. Руснаците виждат в това знак, че политиката на руския президент я засяга лично, което ще позволи на бившия агент на КГБ лесно да „изважда Харис от релсите”, когато сметне за нужно. Ще припомня, че тя и преди е критикувала Путин, обвинявайки го в жестокост, както и за смъртта на политическия му опонент Алексей Навални.
За разлика от нея, бившият президент Тръмп, който е талантлив държавник и проницателен бизнесмен, винаги се е отнасял с уважение към Путин, осъзнавайки, че този руски политик не може да бъде сплашен с голи приказки. В същото време Тръмп провеждаше най-твърдата антируска политика след бившия президент Рейгън и предприе реални мерки за противодействие на антиамериканската стратегия на Москва.
Така, през 2018, в рамките на модернизацията на ядрения арсенал на САЩ, Тръмп нареди разработването на ядрена крилата ракета с морско базиране с малък заряд. Това беше пряко противодействие на ядрената стратегия на Путин, която включва възможността за използване на тактическа ядрена бойна глава с малък заряд във военни действия (като тези в Украйна), за да удържи САЩ от намеса в тях.
Администрацията на Байдън-Харис обаче отмени програмата на Тръмп. И сега Вашингтон изпада в нервна криза всеки път, когато Путин намекне че може да използва ядрено оръжие.
Путин е наясно, че Тръмп няма да се поколебае да пролее руска кръв, за да защити американските войски. Ще припомня, че през 2018 малък американски контингент в Сирия беше нападнат от стотици привърженици на Башар Асад, включително членове на руската частна военна компания „Вагнер”. Тогава малка група от около 30-40 американски бойци от специалните части героично отблъсна атаката им с помощта на местните си съюзници, като около 300 души, включително хората от „Вагнер”, бяха убити.
Тогава Путин не предприе преки ответни мерки.
По същия начин, без да му мигне окото, Тръмп нареди на американските войски да ликвидират иранския генерал Касем Солеймани, бруталния командир на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. На 3 януари 2020 той беше убит близо до международното летище в Багдад. В отговор иранските аятоласи включиха Тръмп в списъка с цели за елиминиране, в който той остава и до днес.
Путин знае, че Тръмп трудно може да бъде заблуден.
През 2017 тогавашният американски президент подписа закон, с който правителството на САЩ забрани дейността на Kaspersky Lab. Тази базирана в Москва компания за антивирусен софтуер е собственост на Евгений Касперски, бивш офицер от разузнавателната служба на КГБ, превърнал се в експерт по киберсигурност.
Всъщност, това беше руска платформа за кибершпионаж. Федералните агенции на САЩ, за които е известно, че често възлагат договори на компаниите, предложили най-ниска цена, доброволно я бяха инсталирала в гражданските и военни мрежи. Тоест, платиха на руския "бизнесмен" да ги „защити” от зловреден софтуер. Наистина е необходима изобретателността на някои опитен агент за недвижими имоти от Ню Йорк, за да се разбере, как действат хитреци като Путин.
Сравнете това с екипа на Байдън-Харис, който умоляваше Иран да спре ядрената си програма, подарявайки милиарди на аятоласите, които те почти сигурно са пренасочили към различни антиамерикански кампании.
По въпроса за Украйна Тръмп многократно е заявявал, че ще разреши украинския конфликт „за 24 часа“, ако бъде избран за президент. Това породи опасения, че той ще даде на Путин каквото поиска. Руснаците са в силна позиция в потенциалните преговори с Украйна и са подготвили армията и икономиката си за дългогодишна война. В същото време Съединените щати и Европа не са готови да подкрепят Киев в продължителен конфликт с Москва, тъй като им липсва индустриален капацитет за попълване на бързо изчерпващите се оръжейни арсенали.
Путин е наясно с това и почти сигурно ще се пазари упорито за Украйна, независимо кой седи от другата страна на масата за преговори. Но, ако въобще има американски политик, който може да притисне и надхитри руския диктатор, именно Тръмп е с най-голям шанс да го стори.
Путин не се притеснява от истеричните изказвания по негов адрес. Той се опасява от една наистина силна НАТО, чиято военна мощ беше силно намалена при управлението на Барак Обама. За разлика от Байдън, който принуди Америка да поеме бремето по финансирането на Украйна (политика, която Харис почти сигурно ще продължи), Тръмп най-вероятно ще принуди всеки член на НАТО да изразходва достатъчно средства, за да плати за сигурността си. Попитайте средния американец, дали Германия, която е най-богатата страна в Европа, но все още не отделя прословутите 2% от своя БВП за отбрана, заслужава защита от нашите американски данъкоплатци.
Ето защо, когато става дума за човек като Путин, изборът между „тефлоновия дон“ (прякор на американския мафиот Джон Готи, с който днес противниците му наричат Тръмп – б.р.)и „кикотещата се Камала“ е лесен.
Ребека Кофлър
*Президент на консултантската компания Doctrine & Strategy Consulting, бивш офицер от Разузнавателното управление на Департамента по отбраната на САЩ и автор на книгите „Сценарият на Путин: тайният план на Русия за победа над Америка” и „Зеленски: случайният украински герой”, анализатор на Fox News
Сп.Геополитика
