Днес в Община Смолян се проведе кръгла маса на тема „Механизми на взаимодействие и нови технологии в инструменталния мониторинг на свлачищата в Родопския регион“. Форумът бе иницииран от Филиал – Смолян на ВСУ „Черноризец Храбър“ и Общината. Дискусията бе открита от кмета Николай Мелемов, областния управител Захари Сираков и доц. д-р Анелия Пържанова – директор на Филиал – Смолян на ВСУ „Черноризец Храбър“. На него присъстваха представители на всички ангажирани с темата институции и представители на академичната общност на ВСУ „Черноризец Храбър“.
„Провеждането на подобни обществени обсъждания са насочени към укрепване на икономическата и социалната устойчивост и са част от образователните политики на ВСУ „Черноризец Храбър““, каза доц. Пържанова.
Основната тема на форума бе огромното свлачище край Смолян, в района на „Езерата“, и проблемите, които произтичат от него.
„Докато всяка институция се бори поотделно, и не обединим всички заедно усилията си, заедно с научната общност, проблемът със свлачищата няма да може да бъде решен“, каза инж. Цекова. Според експертите, свлачището над Смолян е толкова голямо, че излиза извън всякакви законови мащаби и няма как в цялост да се укрепи.“
„При площ от 740 хектара и дълбочина от 100 метра – това свлачище излиза извън всякакви класификации по наредба 12 и тази в Западна Европа. Това е грандиозно свлачище и няма аналог не само в нашата страна. За неговото проучване трябват много средства, включително сондажи и геодезични наблюдения и геоложки проучвания. От миналогодишното проучване се оказа, че свлачището се състои от огромни скални блокове, разделени с междусвлачищни зони. Тези лабилни зони, които са шест, са основният проблем и опасност. Останалата част са относително стабилни огромни скални блокове, върху които може да се строи, без да се прилагат в детайли изискванията на Наредба 12 за строителство в свлачищни райони. От непрекъснатите движения винаги ще има компрометиране на сгради и съоръжения особено в тези междустъпални зони. Показателите са и в най-северната част на лифтовата станция и в най-южната част, където има натрупване на напрежение и деформация на сгради. Продължително време почти нищо не издържа. През последните години недеформирани са само сградите, които са на фундаментна плоча“, коментира инж. геолог Андрей Тахчийски.
Акцент беше поставен и върху насърчаване взаимодействието между институциите, бизнеса, неправителствения сектор за използването на нови технологии в инструменталния мониторинг на свлачищата с цел ранно предупреждение, оповестяване и други предварителни действия, свързани с опазване живота и здравето на хората в свлачищните райони.
Организирането на подобен вид форум се мотивира и от необходимостта да бъдат предприети мерки и действия, насочени към предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно – свлачищната опасност, ограничаване и бързо ликвидиране на последствията от тези процеси; защита и опазване на населението, материалните фондове и околната среда от техните въздействия.
Участващите във форума се обединиха около идеята, че след приключването му трябва да се инциират законодателни промени, които да позволят осъществяване на инвестиции в стабилните „на камък“ части на свлачището.
Ще подготвим искане за промени на Закона за устройство на територията и съответно може би съвсем нов закон или допълнителна наредба, която да се приеме от бъдещите народни представители, за да може да се реши проблема с голямото свлачище над Смолян. Това заяви на кръглата маса в община Смолян заместник-кметът на община Смолян, инж. Мариана Цекова.
Според нея, за да се реши проблема, трябва помощ от държавата, а геоложките проучвания към момента вече трябва да са доста засилени и то в различните зони. „Няма как някой да задели такива финанси, за да се случи това нещо. Затова големите инфраструктурни обекти биха били важни за всички нас.Знаете за карстовите комини, които се отвориха в квартал Устово. Ние сме на карстова територия тук и е логично да има такива карстови образувания. Имаме изключително много водни количества. Мисля, че с помощта на всички присъстващи ще направим всичко възможно да се справим с този проблем, особено ако успеем с много дренажни системи да отведем водата от свлачищното тяло и съответно да я спрем по един или по друг начин, но тава вече ще е тема на теренна разработка“, каза инж. Цекова. Тя заяви, че много добро решение е да има мониторинг за предварително известяване за свлачището. „Предполагам проф. Жечев и всички останали от академичната общност ще ни дадете съвет по какъв начин община Смолян да си изгради такъв мониторинг за определени свлачищни територии, където са най-големите инвестиционни намерения“, допълни още Цекова
“ В кръглата маса участваха още председателя на Общинския съвет – Димитър Кацаров, директора на ОД на МВР – Смолян старши комисар – Цветан Цанков, началник на РСПБНЗН- гл. инспектор Васил Вълчев, управителя на ВиК Смолян – инж. Костадин Тотев, председателя на КСБ ОП – Смолян – инж. Асен Соколов, зам. областния управител Красимир Даскалов, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД НА МВР – Смолян – гл. инсектор Пламен Йорданов, ръководители на държавни институции и работодателски организации.
