Не можем без тях, но не сме и съвсем готови да ги приемем

Ако бяхте минали покрай градинката на църквата „Св. Николай Софийски“ в София в една августовска неделя, то щяхте да забележите под едно ниско дърво виетнамец. Забил поглед в голям учебник в скута си, виетнамецът сричаше: „Мно-го, мно-го, мно-го“. Какво е много - още не се разбираше добре, но сигурно и това е станало разбираемо до днес.

Трябва да сте ги видели някъде това лято - пред тоалетните на пицариите, в ресторантите по морето, сред чистачите по хотелските стаи, в столичните трамваи да се прибират вечер към квартирата. Ако не сте ги виждали, то със сигурност сте чули за тях. Ако пък нито сте ги виждали, нито сте ги чували, то побързайте -

те не само дойдоха, ами вече и бягат оттук.

Те са новите работници на България и поемат същата нископлатена работа, която българи, поляци и румънци отидоха да вършат на запад. Не са тук от тази година - украинки работят по морето отпреди войната, а само турските фирми са хиляди работници през годините. През последните пет години е разрешен достъп до българския пазар на труда на повече от 93 000 чужденци от трети страни, според данни от юни. Отскоро обаче работната ни ръка стана доста шарена - с подчертано много хора от Централна Азия (Киргизстан и Узбекистан) и за пръв път с по-видимо присъствие на хора, които слагаме под общия знаменател „индийци“, а всъщност може да идват от Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка.

Всяка индивидуална среща с тези работници обикновено е много сърдечна и с не малка доза любопитство и от двете страни. Групово обаче

сблъсъкът изглежда не просто цивилизационен, а направо междупланетарен

Първо бяха пловдивските таксиметрови шофьори, които се уплашиха, че индийци ще им вземат хляба. После в Горна Оряховица се вдигнаха на протест срещу общежитие за работници. А те в масовия случай искат само да работят - понякога по десет часа, шест дни в седмицата, за да има какво да пращат у дома.

С подозрения подхождат не само околните зрители, но често и самите работодатели - на какъв език ще говорят, ами ако не работят, ами ако избягат... От тези, които вече имат работници от далечни страни, отзивите са в целия диапазон, но предимно се усеща приятна изненада. Някои споделени впечатления от социалните мрежи: непалците са работливи, индийците са мързеливи, киргизстанците са окей, чистачките от Африка - също, комуникацията с бангладешците е цирк. От всички коментари обаче от значение е само един:

„Не можем без тях“,

по думите на един хотелиер в Слънчев бряг.

Защо не можем без вносни работници? Поради демографски причини - населението ни се топи (с 844 781 души за 10 години) и застарява. Има и ред социални фактори. Около 1 млн. българи в активна възраст нито учат, нито работят. Много от тях са на практика „непродаваеми“, защото нямат нито образование, нито квалификация - това е най-често посочваната от работодателите причина за липсата на кадри. Безработицата, освен това, „живее“ далеч от местата с най-остра нужда от хора. Към това трябва да прибавим и все по-драстичното разминаване между очаквания за заплащане и производителност на труда. Знаете този стар спор за яйцето и кокошката - ние ли работим лошо, или те лошо ни плащат.

Стари са и страховете от чуждестранната работна ръка. От поне 20 години периодично избухват новини, че ще внасяме хора от далечни страни („виетнамците се завръщат!"). Преди 7-8 години това си оставаше предимно някакво екзотично бъдеще - за цялата 2017 г. сме внесли всичко на всичко 177 специалисти със синя карта и 3500 сезонни работници в туризма. И дори това бе толкова необичайно, че когато през 2018 г. се направиха първите облекчения, Румен Радев умуваше за вето. Сега само за шест месеца (януари-юни 2024 г.)

с чужденци от трети държави са сключени над 28 000 трудови договора.

Днес у нас съществуват най-малко девет хипотези за наемане на чужденци от трети страни. Четири от тях минават през разрешение от дирекция „Миграция“ на МВР (по-дългосрочните), а пет - през разрешение или регистрация в службите на МТСП (най-вече сезонната заетост). „Сега“ получи данни за хората с предоставен достъп до работа у нас от дирекция „Миграция“ и от Агенцията по заетостта. Те показват внушителен ръст във вноса на работници.

Към края на юли разрешенията за продължително пребиваване и работа, издадени от МВР, бележат скок със 71% спрямо седемте месеца на 2023 г. Сега имаме 6983 чужденци с предоставено право за продължително пребиваване и работа при 4072 за същия период на м.г., а за цялата 2023 г. са били 7301.

Ръстът при разрешенията и регистрациите, издавани от Агенцията по заетостта, е 13%, като тук данните са за полугодието. За януари-юни 2024 г. достъп до пазара на труда са получили 10 320 вносни работници (при 9123 за същия период на 2023 г.).

Увеличението при сключените трудови договори е около 20%. За януари-юни 2024 г. НАП е регистрирала 28 358 трудови договора с чужденци от трети страни, а за същия период на миналата година - 23 583, показват данни, предоставени на „Сега“ от приходната агенция. За цялата 2023 г. трудовите договори на хора от държави извън ЕС са 42 925. Данните за договорите се разминават с данните за разрешенията, тъй като един чужденец може да има за периода повече от един договор, да е получил разрешение за пребиваване по-отдавна, а и заетостта варира от 90 дни до 3 години.

Най-популярният начин за наемане на чужденци е по най-лесната процедура - сезонната заетост до 90 дни с регистрация в АЗ. Само по тази линия от 1 януари до 30 юни са регистрирани за работа 7647 чужденци - това са хората, които виждаме в хотелите, ресторантите, както и тези, които работят в селското стопанство. Другите възможности са с командироване, вътрешнокорпоративен трансфер, синя карта, сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца и т.н.

Няколко интересни размествания се забелязват при

държавите, от които идват работниците.

Миналата година например непалците и индийците въобще не присъстват в Топ 3 на страните-донори в разрешенията, издавани от МВР - най-много са били от Узбекистан, Турция и Киргизстан. Няма ги и при водещите пет страни за 2023 г. по работници за сезонна заетост, която минава през АЗ (Турция, Киргизстан, Молдова, Казахстан, Узбекистан). Тази година обаче до края на юли имаме 679 непалци с единно разрешение за пребиваване и работа (до 3 г.) и 486 индийци, като двете страни са изпреварени само от Узбекистан (1198 души). Непалците са на трето място и по получени разрешения от АЗ за сезонна заетост до 90 дни - 843 души за януари-юни 2024 г. (най-много са от Киргизстан - 2326 души, и Узбекистан - 1449). Традиционно с внушително присъствие са и работниците от Турция, но те работят основно в строителството.

Любопитно е, че при синята карта - за високообразовани специалисти, лидер е Русия с издадени разрешения на 291 граждани от началото на годината до 31 юли (тя е водеща и през 2023 г.). 51 турски граждани също са си извадили синя карта тази година. На трето място са украинците - 39 души, показват данните на дирекция „Миграция“. Хората от български произход са една шепа, като най-много са от Сърбия - 32, Русия - 20, Украйна - 13, Молдова - 12. Прави впечатление и че по командировани работници за 2023 г. на второ място след Турция е Тунис - 102 души, а тази година страната липсва в Топ 5.

През първата половина на тази година с най-много сключени договори с хора от трети страни са секторите хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, специализирани строителни дейности (справката е само за сектори с повече от 1000 работници от трети държави), показват данните на НАП.

До неотдавна

да се наеме работник от трета държава беше абсурдно сложно,

но в последните години бяха направени големи облекчения. Най-голямото улеснение обаче дойде по линия на това, че в тази ниша опит развиха редица компании за подбор на персонал, които предлагат готови решения. Така стана възможно човек да намери работници и да подготви документите им за по-малко от месец. Колкото и да се облекчават процедурите обаче, почти всеки работодател катастрофира в администрацията, която не е готова да посрещне повишеното търсене. Така много от поръчаните тази пролет чужденци изпуснаха лятото в очакване на виза и ще я получат по-скоро за зимния сезон.

„Все още съществуват тежки административни пречки, които не са отстранени. Заявки за внос на служители, дадени в началото на годината, се разглеждат след 10 месеца в консулските служби в съответните страни, което е абсолютно недопустимо за бизнеса като времеви срок“, коментираха за „Сега“ от Българската търговско-промишлена палата, която също има инициативи за внос на работна ръка. В разгара на сезона хотелиери се оплакваха, че са принудени да отменят резервации поради закъсняващи визи на работници. Планирането на сезона обаче е само едната страна на проблема - неяснотите в сроковете, по които работи администрацията, не позволяват навреме да се купят самолетни билети на хората, поради което транспортът значително се оскъпява.

Само за Консулската служба в Делхи, откъдето трябва да минат всички пристигащи от Индия, Непал, Бангладеш и Шри Ланка, на 1 август графикът за подаване на заявления за визи беше запълнен до 30 ноември, според справка на външното ни министерство, предоставена на „Сега“.

След присъединяването на България към Шенгенското пространство обемът на заявленията за издаване на визи нарасна многократно. През първата половина на 2024 г. Консулската служба към Посолството в Делхи е обработила с минимален човешки ресурс 3169 заявления за визи (1613 за същия период на 2023 г. и общо 3841 за цялата 2023 г.), коментират от дирекция „Стратегически комуникации и публична дипломация“. МВнР е командировало краткосрочно двама служители за подпомагане на дейността през летния сезон, което ще позволи да се обявят допълнителни часове за записване, уверяват оттам. Само че с тази скорост на реакция тазгодишните заявки ще изпуснат и следващия летен сезон.

До 31 март т.г. интересът към трудовата миграция от изток на запад беше сравнително едностранен - търсенето беше главно от страна на нашия бизнес. След влизането ни в Шенген обаче

България изведнъж стана удобен трамплин към по-богатите европейски страни.

Пребиваването на чужденците у нас е свързано с конкретен работодател, но на летището в масовия случай няма кой да провери за това. Някои хотелиери това лято с изумление установиха, че хората им изчезват безследно буквално след седмица, като в някои случаи тръгват, зарязвайки паспортите си. Това не са просто куриози, а симптом, че нашият пазар на труда вероятно се експлоатира в нелегалните мигрантски пътища на запад.

„Със сигурност има канал или повече канали за трафик на тези хора от България към страните от Западна Европа. Те сами не са в състояние да организират и осъществят бягството си. Най-малкото нито знаят език, нито знаят накъде и с какво да тръгнат. Имаме организиран трафик на хора, които са дошли тук с легални временни визи уж да работят, а се получава така, че страната ни се превръща в гигантско депо за трафик на нелегални мигранти“, заяви наскоро Веселин Налбантов, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Този проблем далеч не е само на един или друг работодател, а може да се превърне в национална драма заради отговорностите ни към Шенген. Администрацията ни обаче на този етап не изглежда да забелязва това.