Европейската комисия - жандарм на цифровите технологии и конкуренцията, преговаряща по търговски споразумения, пазителка на Договорите, е и единствената институция на Европейския съюз, която предлага ново законодателство, което след това се изменя и одобрява от членовете на Европейския парламент и държавите членки.
Изпълнителният орган на ЕС често е наричан „Брюксел“, по името на града, в който са базирани много от неговите 32 000 служители - по-малко от около 50-те хиляди служители на кметството в Париж.
Централата ѝ, „Берлемон“, сграда във формата на звезда със стъклена фасада, е една от най-импозантните сгради в европейския квартал на белгийската столица.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен има студио тук, до канцеларията си на 13-ия етаж.
Германката оглавява „Колегиума на комисарите“, съставен от 27 членове, по един от всяка страна от ЕС.
Избрани от своите правителства, те отразяват политическото многообразие на ЕС. Понастоящем преобладават консерваторите, но те трябва да се борят със социалдемократи, либерали, зелени, а вече и с членове на крайнодесни партии.
Еврокомисарите се назначават за пет години, тежестта на ресорите им е неравностойна, отчасти съответстваща на тежестта на страната им, и се смята, че „Берлемон“ е арена на остри борби за власт.
Всеки от еврокомисарите отговаря за определен ресор (икономически въпроси, търговия, правосъдие, конкуренция, вътрешен пазар, селско стопанство, енергетика и т.н.).
Еврокомисарите, лицата на ЕС пред широката общественост, управляват ресорите си като министри. Въпреки че те определят общите насоки, голяма част от правомощията са в ръцете на административния апарат, организиран в генерални дирекции, в които работят стотици експерти.
Един от членовете на „колегиума“ е определен за върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който отговаря за координирането на общата дипломация между държавите членки. Кая Калас от Естония поема поста от испанеца Жозеп Борел.
Еврокомисията участва в изготвянето на стратегията на ЕС. Всяка година през септември речта на председателя ѝ „За състоянието на Съюза“ е важен момент в работата на институцията. В нея се излагат политическите приоритети и се прави преглед на предстоящите нови регламенти и директиви.
Европейският изпълнителен орган предлага законодателни актове, след като се е запознал с мнението на страните членки и е извършил дълъг анализ и консултации със заинтересованите граждани и компании. След това ЕК отговаря за прилагането на документите, които са били изменени и утвърдени от Европейския парламент и Съвета, обединяващ 27-те държави членки.
От миналата година насам Еврокомисията пое нова роля на регулаторен орган в областта на цифровите технологии, като контролира по-специално американските технологични гиганти.
ЕК отдавна разполага със значителни правомощия в областта на конкуренцията, които през последните години използва, за да попречи на „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Епъл“ да злоупотребяват с господстващо положение, налагайки им огромни глоби, или за да предотврати сливания, които пречат на конкуренцията.
Тя следи за спазването на Договорите и може да започне процедура за нарушение срещу държавите от ЕС, като дори налага финансови санкции, макар че на практика това се оказва трудно, както показа напрежението с Унгария на Виктор Орбан.
ЕК има изключителна компетентност в областта на търговията. Тя води преговори по множество споразумения за свободна търговия, като например в момента по това с Меркосур.