Възможно ли е кадровиците на съдебната власт да признаят, че след като се издъниха с Гешев, нямат право на втори опит
Новата година ще донесе нов главен прокурор. А може да донесе и стар, ако и.ф. Борислав Сарафов бъде номиниран и избран за поста. На 16 януари 2025 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет ще изслуша кандидатите и ще посочи някого за поста, свободен вече повече от година.
На пръв поглед всичко е в реда на нещата. Държавното обвинение не може да стои без титулярен началник безкрайно дълго.
Но ситуацията е много далеч от нормална. Висшият съдебен съвет е с изтекъл преди 2 години мандат и няма никакви индикации, че съставът му ще бъде променен в тези четири месеца, които остават до 16 януари.
Огромната вина за това е на Народното събрание,
което не намери за нужно да запълни квотата си от 11 души. Факт, че течаха промени в Конституцията, чакаше се реформа в Закона за съдебната власт. Но 2 години са близо половината мандат на съвета, т.е. членовете му карат втори необявен мандат. По същата схема изчерпаният във всеки един смисъл Инспекторат към Висшия съдебен съвет кара на практика трети мандат, без да има право и на втори.
Политическата криза бетонира старите компрометирани муцуни във ВСС, доказали своята некомпетентност и съмнителен морал, на административния връх на съдебната власт, където продължават да работят по политическо давление. Перлата в короната на този ВСС е изборът на Иван Гешев за главен прокурор. Който след това под политически натиск го уволни без никакви задръжки за провинения, които само месеци по-рано беше отхвърлил с насмешка. Друго бижу на този съвет е председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков. Сега, по всичко изглежда, същият състав на съвета, ще избере и приемник на Чолаков.
Все с оправданието, че законът ги притиска и алтернатива няма. Чугуненото мнозинство, което избра Гешев и Чолаков по върховете на съдебната власт, си е там. И само чака да му натиснат копчето. От това идва и безнадеждността на ситуацията. В парламента не се забелязват намерения статуквото да бъде променено. И не говорим дори за следващите година-две. Става дума за близките десетилетия.
Освен това, дори да не беше с изтекъл мандат, този съвет е с непълен състав. В него липсват хора както от квотата на съда, така и от тази на Народното събрание. Няма го главния прокурор след уволнението на Иван Гешев миналия юни.
Мнозинството в този съвет
отдавна пропиля всичките си шансове да демонстрира почтеност и морал,
да разрови Авгиевите обори на системата и да се отърве от гнилите ябълки в нея. Може ли мнозинство без морал да избере морален и почтен главен прокурор? Риторичен въпрос.
Тази седмица е първото заседание на съвета, на което могат да се правят номинации. Те могат да се правят от група от трима членове на Прокурорската колегия и от министъра на правосъдието. Така в идеалния случай те биха могли да са 4. Три от тях да дойдат от Прокурорската колегия и една от министъра. Служебната министърка Мария Павлова вече обяви, че няма да издига никого, защото после няма право на глас, за да го подкрепи. Посочи също, че и самата тя не би приела да бъде номинирана, при все че се спряга като потенциален кандидат. Оправданието ѝ е, че до момента нито един министър на правосъдието, и най-вече служебен, не е правил номинация за главен прокурор или за председател на върховен съд. Тя припомни, че през годините е имало коментари, че „това е пряка намеса на изпълнителната в съдебната власт“ и призова въобще да бъде отнето това правомощие на министъра.
Такова поведение на министъра, не само на Павлова, а и по принцип, реално е бягане от отговорност. Тепърва ще видим дали и самата Павлова няма да е сред номинираните, без значение, че обяснява, че не иска. И от други сме чували как не искат даден пост...
Така или иначе, ако преди години 1 от 52 карти от тестето носеше шанс за промяна, то в момента и тази самотна карта я няма.
Мнозинството във ВСС сега твърди, че не може да не спази закона и затова открива процедура за избор на главен прокурор. Всъщност има спор дали няма законова пречка за избора след отмяната на част от промените в Конституцията. Така че и този им аргумент издиша. По темата би могло да бъде отправено и питане до Конституционния съд, но никоя от институциите, които имат това правомощие, не изглежда да има подобни намерения. „Ние назначаваме хора на всички нива в системата, които много по-дълго ще бъдат в нея“, успокои Георги Чолаков. Разликата е, че властта на главния прокурор е несравнимо по-голяма от тази на един районен съдия, например. Пък и главният прокурор задава тона в цялата система.
Нека за миг си представим ситуация, в която
кадровиците признават, че не стават,
че не могат да проведат този избор. Че след като са се издънили с Гешев, нямат право да избират втори път, без значение каква е според тях буквата на закона. Да кажат - признаваме грешката си, ние нямаме морал да проведем този ключов избор. Все пак главният прокурор ще е лицето на прокуратурата и ще я ръководи през следващите 7 години. Но топката да изберат половината членове на следващия съвет е в политиците. Трябва отново да се задейства и изборът от професионалната квота.
Да покажат, че признават откъде идва проблемът и че те имат роля в него, би било единственият лъч светлина в системата. Разбира се, трябва да сме или наивни, или да сме си загубили ума, за да смятаме, че този сценарий е поне малко вероятен.
Почти сигурният сценарий е как мнозинството в този ВСС за пореден път изпълнява волята на господарите си. Тези, които са им диктували досега и на които ще разчитат да бъдещето на кариерата си. Защото те винаги така правят. Сякаш влизайки във ВСС, се превръщат във Висш съдебен слугинаж.
Преди 7 години президентът Румен Радев отказа да издаде указ за назначението на Георги Чолаков за председател на ВАС с аргумента, че той е избран от съвет с изтичащ мандат. В момента сме в ситуация на съвет с отдавна изтекъл мандат. Как ли ще действа Радев, който отдавна показа, че само е симулирал, че е част от прогресивните сили в политическата система.
Предстои да видим кой ще бъде издигнат за главен прокурор. Вероятно
в момента вървят трескави пазарлъци и сметки
Миналата пролет, когато постът беше току-що овакантен след спешното уволнение на Гешев, се спрягаха различни варианти за негов приемник. Като например Йонко Грозев, чийто мандат като български съдия в Страсбург изтече тази година. Или Теодора Георгиева - българският магистрат в колегиума на ръководената от Лаура Кьовеши Европейска прокуратура. И двете възможности в момента звучат абсолютно нереално. А и е редно да се запитаме дали Георгиева не носи някаква отговорност за провала на европейската прокуратура в България.
На терена е, разбира се, и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Вярно е, че с него начело прокуратурата изглежда много по-спокойна отколкото беше с Гешев, чийто заместник беше Сарафов. Но също така е вярно, че казусите, които биха помогнали да се разплетат мрежите за влияние в нея, си останаха все така нерешени. А и акции като тази срещу Румен Гайтански - Вълка, приближен на Ахмед Доган, на когото пък Делян Пеевски вдигна мерника, са много показателни. Особено на фона на другите необезпечени кредити от ББР, за които прокуратурата не благоволява да каже дори дали има някаква проверка.
„Сарафов няма да стане титуляр на поста. Просто още не го е разбрал," обяви лидерът на ДаБГ Христо Иванов преди време. За Сарафов се говори, че е загубил доверието на ГЕРБ. От комисията „Нотариуса“ се видя, че като че ли и Делян Пеевски вече не го харесва - Хамид Хамид настояваше Христо Иванов да отговори колко кафета е изпил със Сарафов и кого е предлагал за зам.-главен прокурор.
Като потенциален главен прокурор се въртеше и Антон Славчев, който беше заместник на Сотир Цацаров в КПКОНПИ. Дали обаче това са слухове, които самият Славчев си пуска, или реална възможност, ще видим. Такъв вариант изглежда и трудно защитим, като се има предвид, че в момента Славчев е в процедура по отстраняване като шеф на антикорупционната комисия, макар и ГЕРБ да опитват да го чадъросат.
Когото и да избере този съвет, и самата Атина Палада да се яви на конкурса, върху него винаги ще тегне токсичното въздействие на ВСС. Така че и кандидатите имат шанс да покажат позиция като не приемат номинации. Всеки, сложен на поста от този състав на ВСС, ще бъде неразривно свързан със статуквото и съмненията, че е сложен под диктовка и ще изпълнява поръченията на кукловодите си (поне докато съвпадат и с неговия дневен ред). Затова - зарежете надеждата.
