Ниската активност отваря мераци не само за 4-процентовата бариера, но и субсидия

Интересни пропорционални съотношения се наблюдават между очакваната електорална апатия и същинската изборна интрига на 27 октомври. Казус кой точно ще спечели вота реално няма, дори ПП-ДБ са свалили гарда - с най-много гласове ще е ГЕРБ. В този смисъл липсата на интерес логично следва предизвестеното. Обаче „на дъното“, около 4-процентовата бариера, е премного любопитно - пробивът на „Величие“ през юни показа, че нищо не е ясно, възможни са всякакви изненади; кандидати загряват и днес. От тази гледна точка апатията е обратно пропорционална на твърде интересния вот.

Като цяло изборите са доста интригуващи, защото са исторически. За първи път ДПС се явява пределно разделена, социологическите прогнози очертават две ДПС-та в парламента. Но те могат да бъдат

исторически и по втора причина -

цели 9 формации да се окажат в Народното събрание (максимално досега - 7). Толкова пъстро представителство би било празник за демокрацията, ако първи фактор за него не би била ниската активност, улесняваща добирането до 4-те процента.

Да видим все пак каква е ситуацията на „дъното“? „ДПС-Ново начало“ (Пеевски) има прекалено корпулентна основа, за да бъде числена към него. А и според сондажите влизането му в НС няма да е проблем. „Дъното“, с надежда бъде пробито (отново или за първи път), касае на този етап две формации и още една хипотетична.

Най-напред това е „Величие“. Партията на Ивелин Михайлов си е вече в позната кампания, този път без „предателите“. Другата е МЕЧ, която през юни взе 63 000 гласа, на 30 000 от бариерата. При още по-ниска активност нужните за влизане в НС бюлетини се смъкват допълнително; МЕЧ има шанса да инвестира държавна субсидия в агитацията, затова положението при нея е „Кога, ако не сега?". Бърз преглед из комуникационните канали показва, че лидерът й Радостин Василев (бивш спортен министър, екс ИТН, ПП-ДБ) не пести сили, средства, реторика;

натиска яростно педалите

и чрез структури по места. „Синя България“ на още по-бившия министър (здравен) Петър Москов също се появява в сондажите (не за първи път) - хипотетичният конкурент. Важно е обаче да се отбележи принципно, че твърдите прогнози в тоя сегмент са неуместни - след юнския пример с „Величие“ наистина от всяка трънка може да изскочи заек; той е невидим за официалната публичност, защото живее във все още неизследваните и ненаблюдавани в необходимата пълнота тик-ток и други подобни мрежи; а и защото имаме все повече тип избирател, за когото

гласуването е равносилно на лайкване на нещо си в интернет -

нито му е важно, нито не, нито може да се прогнозира - непредвидимост от съвсем нов тип.

Макар да е неясно ще роди ли изненади и какви, „дъното“ предлага няколко много важни интриги. Освен традиционното тръшкане на наблюдателите („у!", „а-а-а“, „Ама как може?"), развитието им би довело до важни практически процеси, би онагледило прости (за проумяване) състояния.

Ще повтори ли пробива „Величие“? Ако да, това ще значи политолозите да преосмислят дипломите си, а всякакви дефиниции за „скандал“, „излагация“, „посмешище“ да се префомурмулират. Ще се окаже, че просто има влиятелни като брой хора, за които тия състояния не значат онова, което е приписвано на „Величие“. Понеже не са традиционен твърд електорат, те биха били интересни за работа за всеки един политик или експерт - да бъдат опознати, привлечени. Всичко това ще е в сила и ако „Величие“ остане на косъм от 4%. При тотален срив ще може с успокоение да заключим, че новият свят е справедлив, тоест не е съвсем нов.

Резултатът на МЕЧ? Ако е над 4% това не просто ще значи едно парманентно търсене на „новото“ из необятни от електората пространства, някаква постоянна вече субкултура. Ще значи и че при ниска активност чисто технически, прагматично, не е невъзможно в парламента да влезе някой, който

не е директно ръкоположен

от висшата олигархия. Защото какъвто бекграунд или връзки да имат Ивелин Михайлов или Радостин Василев, те не ползват капиталите и инженерството на „Лидер“, „България без цензура“, „Воля“ (други успешни герои в битката „на дъното“). Парите са задължителни за целта, но също така важни са енергията да обикаляш страната и да комуникираш до несвяст по (все още) новите медии, които компенсират стария инструментариум. Тоест влизането в НС вече няма да е въпрос толкова на ръкополагане, колкото на разширяващата се с достъпност технология.

Ако МЕЧ наистина е втори пример след „Величие“,

вдъхновение ще обхване бизнесмени и политици от всякакъв по-дребен калибър, че и те могат да постигнат немислимото до вчера парламентарно представителство, стига да бъдат по-разтропани.

Разтропаността, разбира се, още повече комуникацията, изисква конкретно специфично говорене - не на някакви изведени от историята или морала истини и ценности, които партията е решена да отстоява; а това, което му се иска да чува народът - говорене, различно съобразно конкретната публика, канала, времето (за пенсионерите сутринта пред телевизора - едно, в тик-ток - друго). Тоест това безразборно боботене, отдавна характерно и за партиите по върховете, което най-често е консервативна смес от патриотизъм, носталгии (те му са по сърце на българина), ще се увеличи в публичността - просто е част от въпросната технология.

Не бива да има съмнение, че каквото и да се прави, както, независимо от избирателната активност, а и мечтите на новоизлюпени мераклии, за преодоляване на 4-те процента все така ще са нужни доста пот и мъки (питайте обезсърчения Васил Божков). Но тук има друг важен момент -

4% са много, 1% - не толкова

А при 1% една партия получава субсидия. Субсидията е добра бизнес цел (и тук питайте Божков, вече доволен). Едва около 23 000 гласа означаваше тя през юни. На този вот наблюдателите забелязаха редица участници със странни имена, част от тях нови. „Булгари“, „Моя страна България“, „Бригада“ и т.н. се появяват точно в среда на ниска активност, когато може да се мечтае за субсидия.

Естествено, пробив на „Величие“, МЕЧ, друг, заедно или отделно са от жизненоважно значение как и дали ще се формира правителство. Тоя аспект няма смисъл да бъде коментиран, защото е добре известен.

Ако, обратно на всичко дотук, формациите от „дъното“ се провалят, то ще се провали и мечтата за цялата тази нова технология. Но поради очакваната ниска активност провалът е по-малко вероятен. Ако перифразираме един голям мислител от Дръндар, угрижен напоследък, може да обобщим: „Нощта е бременна с още Величия“.