Горите играят важна роля в намаляване ефектите от екстремните явления и опазването им е критично важно

Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?

В българското народно творчество гората има дълбок символизъм, тя е едновременно място на уединение и изпитание, на свобода и мистерия, на плодородие и живот. Тя отразява народната вяра в свързаността на човека с природата. Сходно на народното творчество, гората има многопластово значение, когато говорим и за климатичните промени – тя не може да ги предотврати, но може да се окаже буфер, който да смекчи ефектите им.
Климатичните промени ще предизвикат зачестяване на екстремните явления у нас

Тези промени ще се изразяват в повишаване на силата, продължителността, честотата и периода от време, през който се наблюдават екстремните явления. Пряко въздействие върху здравето и живота на хората ще имат зачестяването и продължителността на горещите вълни, но също и на тропическите нощи – т.нар. нощи, в които температурите не падат под 20 °C. Ще се увеличат и периодите с продължителни суши, което ще доведе до недостиг на вода. В съчетание с горещите вълни ще има нарастване на пожарите. Това са процесите, които наблюдаваме последно време и които са особено актуални днес. Другите неблагоприятни процеси са нарастването на екстремните валежи, свързани с бури, градушки и наводнения.

Истината е, че ние не сме подготвени за тези екстремни явления, като тук става въпрос не само за България, но и за света. Обикновено мерки се вземат след поредица от неблагоприятни събития и те невинаги са ефективни, както виждаме например ситуацията с горските пожари в САЩ, Канада, Франция, Гърция или наводненията във Франция, Германия и много други. У нас подготовката за посрещане и намаляване ефектите от екстремните явления е на много ниско ниво – свидетели сме на пораженията, които причиниха пожарите, градушките и наводненията през последните 2 години. Въпреки това, паралелно с превантивната работа за предотвратяване на екстремните събития от всякакъв характер, можем да си дадем сметка за водещата роля на горите – какво значение имат те, в каква посока трябва да се работи за в бъдеще, за да се смекчат ефектите от климатичните промени.

Защо горите могат да бъдат решение за различни проблеми, свързани с климата?

Горите са естествен регулатор на климата. Източник снимка: Flickr (свободен лиценз)

Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина, като по този начин намаляват затоплянето на земната повърхност. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане. Това намалява значително ефекта на горещите вълни, не само в горите, но и на значителни разстояния от тях.

Изпарената вода се издига, увличайки въздух от околността, който също често е богат на водни пари. Отделените от растенията вещества и фини частици спомагат за образуването на облаци и местни валежи. Това е и научната основа на разпространеното вярване, че “горите привличат дъжда”.

Горите помагат в предпазването от наводнения и поддържането на водни запаси в случай на суша.

Ако няма гори, почвата изсъхва много по-лесно, което е предпоставка за наводнения. Унищожаването на горите поради пожари или сеч, крие опасност почвата да изсъхне, а така тя губи способността си да задържа водата при по-силни валежи.

При обилни валежи дъждовната вода се разпределя равномерно от короните на дърветата и пада със закъснение на земята, което предпазва от бързо оттичане и опасности от наводнения. Опасността от наводнения се увеличава след изсичане на горите или след пожари, какъвто беше миналогодишният случай в Гърция. Освен сериозни наводнения, в тези случаи има и един значително по-дълготраен отрицателен ефект – отнасянето на почвения слой, което прави възстановяването на гората много трудно, тъй като този слой се образува в течение на столетия. Намаляване на опасността от наводнения се подпомага и от способността на горската почва, и специално тази в естествените и разнообразни по структура и състав гори, да може да погълне и задържи големи количества вода за продължително време.

Задържаната в почвата вода е един от основните естествени резервоари, който е особено важен за осигуряване на вода през лятото и при липса на валежи. Важността на този резервоар ще нараства, отчитайки липсата на големи естествени езера в България и постепенното намаляване на приноса на снега от планините, поради по-късия период, в който се задържа снежна покривка във високите части на планините.

Защо и как страдат горите?

Горите се влияят от човешките дейности от самото възникване на цивилизацията. Това влияние може да е пряко като дърводобив, умишлени горски пожари с цел освобождаване на земя, неправилни лесовъдни практики и др., или непряко чрез климатичните промени предизвикани от човека.

Дърводобивът – промишлен, полулегален или направо криминален, е една от основните заплахи за българските гори. Обществена тайна е, че някои партии използват осигуряването на дърва за огрев, за да печелят избиратели и влияние сред населението в малките населени места. Тази практика освен това позволява и полулегален добив на ценна дървесина. Нарастващите цени на ценната дървесина са причина за нарастване на дърводобива, като особено потърпевши са старите естествени гори. Тези гори са особено ценни от климатична перспектива, защото не само поглъщат големи количества от основния парников газ – въглеродния диоксид, но и оказват най-голям регулиращ ефект върху климата.

Освен това старите естествени гори са сложни екологични системи способни да се самоподдържат, самовъзстановяват и разширяват. Те се приспособяват по-лесно към промените в климата от изкуствените иглолистни гори. Практиката за заменяне на естествените гори с изкуствено засадени, основно иглолистни гори, започва в началото на миналия век и е в пика си по време на социализма. Поради факта, че тези гори са монокултурни, те са по-уязвими от болести и вредители. Освен това те най-често са насадени в неподходящ климатичен пояс. Големите масиви от иглолистни гори, които са пространствено свързани, са много опасни в случай на възникване на пожар, защото той се разраства и разпространява много бързо, а това може да предизвика много интензивни и опустошителни пожари.

Докато прякото въздействие върху горите, при добра воля, може да се намали значително, то ефектите от непрякото въздействие – на климатичните промени е трудно за контролиране.

Тези ефекти са разностранни и в преобладаващите случаи имат отрицателен ефект върху горите. Климатичните промени са по-бързи от скоростта, с която растенията могат да се приспособяват или да бъдат заменени от по-пригодени видове. По-високите летни и зимни температури са подходящи за развитието на съществуващите и за навлизането на нови болести и вредители. Тези отрицателни ефекти са причина за масово загиване на растения, което от своя страна е предпоставка за спонтанни горски пожари.

Възникването и разрастването на горските пожари до голяма степен е определено от екстремните метеорологични явления и често е част от съставни събития, като комбинация от засушаване и последвала гореща вълна. Пожарите са най-чести по време на горещите сухи периоди, съпроводени обикновено със силен вятър.

Болните дървета, мъртвите гори, сухото време и високите температури правят горите силно податливи на пожари.

Поради климатичните промени горските пожари вече променят характера си, появяват се огнени торнада, а от дима се образуват сухи облаци, които произвеждат мълнии. Тези явления водят до много бързо разпространение на горските пожари на големи разстояния. Все по-често се наблюдават горски пожари, които преодоляват дори и широки водни прегради, както и такива, които са негасими с познатите ни методи. Големите пожари не подминават дори типове гори, които в миналото са били считани за „негорящи“, като например Амазонската джунгла, в която естествените пожари са били много редки до началото на 70-те години на миналия век.

Бързото потушаване на огнищата на пожари невинаги е достатъчно за предотвратяване разрастването им. Източник снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз).

По-голямата част от пожарите са вследствие на човешка дейност. Опитът на държави, които са успешни в намаляване на предизвиканите от човек пожари, показва, че редовни и разбираеми разяснителни кампании имат сериозен ефект, особено в сезона на пожарите. Прилагането на административни мерки също има реален ефект. Пример в това отношение е френското правило на “трите 30”, при което се забранява достъпа до горите при температури над 30 °C, скорост на вятъра над 30 км/час и влажност под 30%.
Въпреки превантивните мерки, пожари ще възникват все по-често и е особено важно те да бъдат откривани и гасени възможно най-рано.

В това отношение има натрупан сериозен опит от най-често засегнатите страни като САЩ, Франция, Испания, Гърция, които използват многобройни източници на информация и изкуствен интелект за ранно откриване на пожари. Използва се информация от въздушни наблюдения като малки самолети и ръчно управляеми или летящи по зададен път дронове, които са оборудвани с топлинни камери, а също така и спътникови данни и данни от наблюдатели. Въздушното наблюдение с топлинни камери не само позволява ранно откриване на пожара, но често и на евентуален нарушител.

Гасенето на огнището на пожара, възможно най-бързо след откриването му, е критично важно, за да се предотврати неговото разпространение. Това най-бързо и ефективно става чрез гасене от въздуха с малки самолети или хеликоптери.
За съжаление, България е напълно неподготвена, поради малкия брой на специализирани машини, липса на подходящо оборудване на наличните хеликоптери, както и пълното отсъствие на самолети.

Едно решение, възникнало скоро е използването на големи и средно големи многороторни дронове, способни да транспортират до няколко десетки литра вода.

Бързото потушаване на огнищата на пожари невинаги е достатъчно за предотвратяване разрастването им, както виждаме от пожарите по света. Както вече беше споменато, с напредването на климатичните промени, горските пожари стават все по-интензивни и трудни, а в някои случаи дори, невъзможни за гасене. Това налага бързо овладяване и ограничаване на пожара.

Имайки предвид трудния достъп до планинските райони и липсата на достатъчни водоизточници в потенциално засегнатите райони, както видяхме при пожарите в Рила тази година, единственият ефективен начин е гасенето от въздуха. За целта най-често се използват специализирани самолети от типа на Canadair CL-415, способни да заредят за 12 секунди 6 тона вода от открити водоизточници, с които бързо да бъдат третирани засегнатите райони.

Възможно е и добавяне на забавители на горенето, с които да се третират незасегнатите още части от горите и по този начин да се ограничи пожара. България обаче не разполага с нито един подходящ самолет. За сравнение, Гърция използва 17 Canadair, поръчани са още 6 и получава още 2 от общо 12 закупени от Европейския съюз, Хърватия също разполага с 6 самолета и са поръчани 2 нови.

С оглед на потенциалната загуба на горите от пожари, което би могло да доведе до национална катастрофа с трудно предвидими последствия, е притеснително, че политическите сили не проявяват необходимата активност по въпроса. Бездействието на политическите партии може да се тълкува не само като липса на интерес, но и като недостиг на експертни познания. Въпреки това, позицията на президента Румен Радев срещу закупуването на самолет е с неясния аргумент, че липсват подготвени пилоти, защото от момента на поръчката на самолет до неговата доставка ще минат години, през които пилотите могат да бъдат обучени. Друг въпрос е предвид ускорените промени в климата, дали разполагаме с това време.

Тази година получихме помощ от Европейския съюз за гасенето на пожарите. Това до голяма степен беше възможно, защото поради дъждовната година в Западна, и отчасти в Централна Европа, нямаше сериозни пожари, но няма гаранции, че ситуацията ще се повтори.

Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения.

Живеем в период на драстични промени и трябва да променим отношението си към горите. Те са жизнено важни за оцеляване, особено в условията на сегашните климатични промени, и трябва да престанем да гледаме на тях като на неунищожаем източник на дървесина.

Виж още:

    Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени
    Какви са проблемите на дърветата в градска среда?
    Климатичните промени и горите в България

В публикацията са използвани материали от:

    https://www.euronews.com/my-europe/2023/07/27/eu-orders-more-canadairs-to-boost-aerial-firefighting-fleet-as-southern-nations-fight-wild
    https://www.reuters.com/world/europe/greece-approves-purchase-seven-firefighting-planes-canada-2024-03-21/
    https://en.wikipedia.org/wiki/Canadair_CL-415

Източник заглавна снимка: Unsplash (свободен лиценз)

Валентин Симеонов е автор в Климатека. Той получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.