Над 240 млн. лв. са платени на общините по програмата за 7 млрд. лв.

Изпълнението на тригодишната Инвестиционна програма 2024 - 2027 г. за общините, която се финансира от държавния бюджет, се бави. Причината се оказва, че първоначално кметове заложили ремонт на улици и забравили да искат подмяната на ВиК мрежата, по която изтича над 60% от водата. Последвала промяна в проектите, което забавило реализацията им.

Така към момента са оползотворени над 240 млн. лв. при заложени в бюджета за тази година 400 млн. лв. Кметовете обаче обещават да наваксат забавянето и да реализират проекти за 2.8 милиарда лева до края на годината. По тригодишната инвестиционна програма 2024 - 2026 г. са внесени проекти за над 7.3 милиарда лева.

Това стана ясно по време на годишната среща на местната власт с изпълнителната, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курортен комплекс „Албена“.

„Голям проблем“ - промените в проектите

През 2024 г. общините имаха право на три пъти през годината (на всяко тримесечие, без последното) да внасят проекти по Инвестиционната програма за одобрение. Така част от първоначално подадените общински проекти са били променени, което допълнително е натоварила работата на държавната администрация, стана ясно от изказванията на вицепремиера и финансов министър Людмила Петкова и на регионалния Виолета Коритарова.

„Започна се с проекти за асфалтиране на улици, след това се премина към проекти за изграждане и ремонт на водоснабдителната и канализационна инфраструктура. Това забави проектите, защото тези проекти веднъж са оценени, но след като общините променят проекта в приложението към бюджета, следва той отново да мине през процедура за одобрение. Това го установихме като голям проблем за общинските проекти за 2024 г. За следващата година ще коментираме дали трябва да има актуализация на тримесечие или по една актуализация на година“, коментира Людмила Петкова, цитирана от БТА.

„Да направим първо ВиК проектите и подземната инфраструктура, а след това да правим наземната. Моля да приоритизирате проектите там, където има ВиК, те да са първи, за да направим важни крачки в преодоляване на засушаването“, призова Коритарова кметовете. Тя отбеляза, че всеки анекс по даден проект е „почти гледане на ново предложение“.

„Да, трудно се справяме с обема работа, но мисля че се справяме добре, за да може вие да работите спокойно“, каза Коритарова. Тя отбеляза, че бюджетът на държавната Инвестиционна програма от над 7 млрд. лв. се равнява на средства за управлението на една оперативна програма. Но държавната програма се управлява от 10 души администрация, докато във финансираната с европари работят няколко пъти повече.

Над 75% от общинските проекти са одобрени

Въпреки недостига на персонал, над 75% от заявленията на общините по тригодишната Инвестиционна програма са с реално подписани споразумения, каза Коритарова.

Тя допълни, че до август 2024 г. преимуществено са сключвани споразумения с местната власт. Това е направено с цел да се даде възможност да започне изпълнението на програмата и да се покаже, че тя работи, обясни Коритарова.

Данните сочатт, че броят на вече сключените споразумения с общините е 1625 от общо подадени 2170 заявления. Подписани са и 126 анекса. Само в периода от 30 септември досега са сключени споразумения за нови 80 проекта, отчете регионалният министър.

Виолета Коритарова се надява, че кметовете са провели по-голямата част от обществените поръчки, макар и под условие при осигурено финансиране, за да може общините да започнат изпълнението на обектите. Тя препоръча на местните власти да работят качествено, да бъдат добри инвеститори и да контролират изпълнението на проектите.

Фискално-структурен план 2025 - 2028 г.

България трябва да изготви първия си средносрочен фискално-структурен план 2025 - 2028 г., каза министърът на финансите. В него трябва да бъдат включени политики, реформи и инвестиции, предвидени за този четиригодишен период. В плана ще бъдат включени, освен инвестициите на министерствата, и инвестициите за местно развитие, посочи Людмила Петкова.

„Трябва да има обвързаност на целите, политиките, инвестициите за общините и министерствата на национално и на европейско ниво“, отбеляза вицепремиерът.

Министерството на финансите е получило писмата на общините за инвестиции и допълнителни средства, необходими за трансфери и субсидии. „Но първо трябва да обсъдим с вас кои са основните насоки за развитие“, каза Петкова.

Финансовият министър отбеляза, че всяка община има специфични потребности, но има и общи насоки за развитие. Като пример посочи транспортната свързаност, енергийната ефективност, градската мобилност, развитието на туристическа, образователна и спортна инфраструктура.

„Това са общи цели, които трябва да обсъдим с вас през следващата седмица, за да можем да начертаем основните насоки за развитие за четиригодишния период“, каза Людмила Петкова.

Безплатното саниране

Кметовете искаха да знаят кога най-после ще бъдат подписани споразуменията за безплатно саниране на частните жилища за 1.2 милиарда лева по Националния плана за възстановяване и устойчивост, тъй като са притискани от гражданите, но не получиха конкретен отговор.

Регионалният министър напомни, че е заварила забавено разглеждане на проектните предложения и неспазване на регламентирания за това четиримесечен срок. По тази причина приоритетно е приключена оценката на проектите по другата мярка - за енергийна ефективност на нежилищни сгради. Там вече са сключени договори и предстои изпълнение, каза Коритарова.

„Същевременно направихме проверка, доразгледахме всички възражения и с много бързи темпове, макар и при намален административен капацитет, вече изпращаме покани за предоставяне на необходимите документи и за сключване на договори“, каза регионалният министър. Тя увери кметовете, че в най-кратки срокове одобрените 756 жилищни сгради по Етап I на програмата за енергийна ефективност ще получат покани, но не се ангажира със срок. Неотдавна беше обещала това да е факт до края на октомври.

Виолета Коритарова обърна внимание, че след получаване на поканата от дадена община, тя има 14-дневен срок за предоставяне на изискуемите документи, след което МРРБ ще ги разгледа и постанови решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Пътят Мездра - Ботевград

Регионалният министър Виолета Коритарова не се ангажира със срок кога ще бъде отворен пътят Мездра - Ботевград (33 км), който се разширява вече четвърта година, а от лятото участък от него отново беше затворен за движение. Неотдавна пътната агенция обеща до края на годината пътят най-после да бъде пуснат в движение, но след свличането на участъци това вече не е много сигурно.

Кметът на Мездра Иван Аспарухов призова да се подготвят проекти за ремонт на обходните общински пътища, които пострадаха, докато се строи участъкът Мездра - Ботевград. Регионалният министър се ангажира възможно най-скоро да бъдат предприети необходимите мерки за рехабилитирането на състоянието на засегнатите трасета в общините Мездра и Враца, без да се ангажира със срок.