Ким Чен Ун играе опасна игра, а от началото на войната в Украйна дори се опитва да настройва Русия и Китай една срещу друга. Може ли Северна Корея да постави „безграничното“ приятелство между Путин и Си под въпрос?
През последните седмици и месеци севернокорейският диктатор Ким Чен Ун значително влоши отношенията с южната част на полуострова, плановете за мир като дългосрочна цел бяха замразени, а пътища към Южна Корея - унищожени. Държавната пропаганда напомня руската и китайската: САЩ били виновни за все по-войнствената реторика на Пхенян, ставало дума за защита от „империалистическия враг“.
Вярно обаче е точно обратното: от началото на руската нападателна война срещу Украйна Ким Чен Ун започна да настройва Русия и Китай една срещу друга. Целта му е по този начин да подобри както позициите на Северна Корея на полуострова, така и международните връзки на страната. Което трябва да е обезпокояващо както за Пекин, така и за Москва.
В момента Ким Чен Ун като че ли клони повече към развиване на партньорството с Русия, за което свидетелства готовността за изпращане на севернокорейски войници на фронта срещу Украйна. В отговор Сеул привика руския посланик и поиска частите от Пхенян да напуснат Русия. Очаква се обаче Москва да не се съобрази. Южна Корея трябва да приеме, че не само Китай и Северна Корея, но и Путинова Русия има интерес от конфликта, който може да навреди на свободната, демократична и благосъстоятелна страна.
Китай е в губеща позиция
В губеща позиция в актуалната ситуация по оста на диктатурите, простираща се от Москва, през Пекин, до Пхенян и Техеран, е Китайската народна република. Диктаторът Си Дзинпин залага всичко на този опасен алианс, създаден и с негово участие. Той се надява чрез отслабване на общите врагове, т.е. на свободния демократичен свят, да получи предимства и то без да претърпи каквито и да е щети. Но сметката му не би могла да излезе с все по-непредсказуемия Ким Чен Ун. Ако Северна Корея продължи да провокира Юга и се стигне до военна ескалация, Китай ще трябва да заема позиция и няма да може да продължи да се държи неутрално.
От началото на войната в Украйна Пхенян и Москва демонстрират все по-топли отношения Снимка: DW
Намеренията на Ким трудно могат да бъдат прогнозирани. Неговата диктатура всъщност би трябвало да е доволна от постигнатата възможност за използване на ракети с далечен обсег, които могат да достигнат всяка цел в САЩ. Това му осигурява определена защита от американски нападения и укрепва господството на неговата клика. Нищо не плаши Ким повече от опасността от смяна на режима. Това е и основната причина за неговата свързаност със Си и Путин. Той използва нажежената обстановка на Корейския полуостров за сплотяване на редиците зад гърба си.
Целта е промяна на баланса на глобалните сили
Заради променената геополитическа ситуация правителството на Южна Корея обмисля дали да не разположи ядрени бойни глави в части на страната, за да бъде подготвено, ако севернокорейската ядрена програма постигне успех с помощта на Русия и Китай. Южнокорейските ядрени бойни глави би трябвало на свой ред да сплашат Пхенян и да удържат неговите войнствени намерения.
При сегашната ескалация темата само на пръв поглед е взривените пътища - всъщност става дума за възможността от разместване на глобалните властови структури, от която Пхенян иска да спечели. Ким Чен Ун играе опасна игра, която всеки момент може да ескалира, ако сметките на диктатора не излязат. Пекин е свързал тясно интересите си с тези на Северна Корея, приемайки, че ще запази своето военно и икономическо превъзходство. Сега обаче Китай наблюдава как Русия се меси в отношенията в неговия заден двор. „Безграничното“ приятелство между Путин и Си е под въпрос.
***
автор:Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения „Карнеги“ и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
