Потребителите най-често купуват фалшиви стоки в резултат на действието на нелоялни търговски практики, фиктивни намаления и измами в социалните мрежи - тези рискове се засилват в последните два месеца от годината, които преминават под знака на очакването на традиционните кампании за Черния петък, Коледа и Нова година, коментира пред БНР Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“.
Тя оповести данни от глобални проучвания, според които близо 70% от хората не могат да различат оригиналите от репликите. А още по-тревожното е, че около 60% от респондентите признават, че биха си купили съвсем съзнателно фалшива стока, ако тя е по-евтина. По официални данни най-често продаваните фалшиви продукти са дрехи и аксесоари, обувки, електронни устройства, хигиенни и козметични продукти.
♦ По какво се разпознава фалшивата стока?
На първо място, по данните за търговеца и отзивите на потребителите за него. На следващо място е самият продукт. Фалшификатите най-често наподобяват по вид и силно се доближават до имената на оригиналните брандове, но има добавена буква или друг почти незабележим знак. Тези малки отлики би трябвало да ни подскажат за измамата. Цената е друг ориентир, но трябва да се има една наум.
Търговците са изобретателни и често си служат с трикове, например обявяване на кампании за намаления, уж по повод на разпродажби, годишнини, различни празници и др. Тогава посочват близка до реалната цена на оригиналната стока и обещават огромни отстъпки от порядъка на 80 или 90%. Това е много съмнително, защото рядко голям световен бранд би намалил толкова много цените си.
♦ Рисковете се засилват през ноември и декември
В последните месеци от годината, които са запазено време за големите отстъпки, рисковете от измами онлайн са най-много. Точно тогава масово се създават фалшиви страници в социалните мрежи и се пускат сайтове за продажби, които имат за цел продажба на некачествени и фалшиви стоки или измами, свързани с кражба на лични данни и източване на банкови сметки.
♦ Как да познаем фалшиви страници в социалните мрежи?
Тези страници имат много малък брой последователи, публикации и коментари от потребители. Често липсват коментари от разкрили измамата потребители, защото са били изтрити от модераторите. Снимките на тях са откраднати от официалните източници, взети са от банки или са с изключително ниско качество.
Как да познаем фалшивите сайтове за продажби?
Тези сайтове обикновено са новосъздадени, с много лош интерфейс и лош правопис от гледна точка на език и стил. Снимките отново най-често са взети от официалните електронни магазини, свалени са от банки или са с подозрително ниско качество.
♦ Защо не трябва да купуваме фалшиви стоки?
Имитациите обикновено са с по-ниско качество, а някои от тях могат да се окажат опасни. При електроуредите, например, неправилно изчислени вериги може да предизвикат къси съединения и пожари. Сделките с фалшиви стоки нанасят имиджови и икономически щети на оригиналните брандове, самите стоки.
Сигнали до „Ние, потребителите“ за онлайн измами с фалшиви стоки
Дамата си е закупила от Facebook бельо, което уж е било от световен бранд. Подвела се е, защото извършилото измамата лице е използвало оригинални снимки на моделите, свалени от официалния сайт на марката. Цената пък е била представена „по повод 136-годишнината на фирмата“ с огромно намаление – 80-90%, което се извършва от редовна цена, много близка до тази на оригиналните продукти.
В друг случай господин е закупил парфюм на своята съпруга с идеята да я изненада, а се оказало, че е фалшив. Дори бил в разфасовка, каквато не се предлага от оригиналния производител.
♦ Какви са правата ни при закупуване на фалшиви продукти?
Ако попаднем на фалшиви продукти, трябва да се опитаме да ги върнем на търговеца и в никакъв случай да не ги ползваме, защото може да се окажат опасни. Наш граждански дълг е да предупредим колкото е възможно повече потребители и да сезираме контрлоните органи.
Има риск и от фишинг атаки
В периоди на по-интензивни онлайн покупки, какъвто е краят на годината, се активизират интернет измамниците. Организират се масови кампании за фишинг атаки, които обикновено се реализират чрез разпращане на съобщения за уж чакащи пратки в куриерски служби. Целта обаче е да бъдат „уловени“ жертвите да последват активна връзка и да се съберат техни лични данни.
