МВР не буди страх у престъпните босове. Но пък когато полицаите заплашат с протести, политиците треперят. И партиите се надпреварват да демонстрират „подкрепа“ за държавността, макар да става дума за политически театър.
Ако държавата вдигаше заплати по заслуги, служителите в МВР щяха да останат на опашката, особено предвид резкия спад на усещането за сигурност сред гражданите. От 52.4% през 2022 то е намаляло до 45.1% през 2024 година, измерено от фондация „Общество и сигурност“. Но политическата реалност диктува друго – парите на данъкоплатците се раздават с темпове, напомнящи времето, когато пачки хвърчаха от джипката.
Обещаното не винаги става дадено. Вижте медицинските сестри, които са оставени да чакат от години - въпреки многократните уверения. Но за полицаите и военните пари винаги се намират, дори това да изисква орязване на други разходи. Така, подчинени на моментни политически сметки, депутатите от предходния 50-и парламент единодушно решиха да увеличат заплатите в МВР с между 40% и 56% и в Министерството на отбраната (МО) с 30% до 50% от 1 януари 2025 година.
Над 1 милиард за по-високите заплати в МВР
Тази мярка ще струва на бюджета сериозна сума: 1.25 милиарда лева за МВР и още 520 милиона за МО. Тези нови разходи бяха гласувани месеци след приемането на настоящия бюджет и без ясен ангажимент към дългосрочна финансова стабилност. Разумното решение би било редовно правителство да определи приоритетите си и съответстващия им бюджет за догодина. Но вместо това, доминираният от краткосрочни интереси парламент ще предпочете да „купи“ обществено спокойствие и електорални дивиденти, в контекста на все по-ясно очертаващи се осми парламентарни избори напролет.
Какво ще стане, ако бюджетът за 2025 година не бъде приет? По закон държавата ще харчи на месечни порции по 1/12 от настоящия бюджет. Това обаче означава неизпълнение на обещаните увеличения не само за сектор „Сигурност“, но и за образованието. В условия на избори и политическа нестабилност, няма партия, която би рискувала недоволството на хиляди бюджетни служители и техните семейства. Но има и друго съображение - вътрешното министерство играе съществена роля в изборния процес, като го охранява, длъжно е да осигурява превенция за изборни нарушения и разследва сигнали за нарушения. А и в подкрепа на по-високи заплати за МВР и МО вече се обявиха ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, президентът Радев, КНСБ и др.
Обречени на популизъм
Синдикатите в МВР са готови на протест, в случай че планираното увеличение на заплатите не стане факт през 2025 година. Един от основните им аргументи е, че иначе ще останат „обидно близо“ до минималната работна заплата, която се предвижда да е 1077 лева от 1 януари. В армията увеличението ще вдигне най-ниските заплати от 1450 лева до 2020 лева.
Кой би могъл да обвини полицаите, че искат гарантираното им със закон, обнародван още през февруари в Държавен вестник?
Народните представители пренебрегнаха много други поети със закон задължения, в т.ч. избор на политическа квота във Висшия съдебен съвет и антикорупционна комисия. Изпълнението им би осигурило известна стабилност на съдебната система и по-високо обществено доверие, но партиите така и не стигнаха до разбирателство помежду си. Но пък за заплатите на МВР и на военните цари пълно единодушие.
Ако финансовите анализатори в България са единни за нещо, това е рискът от бюджетна криза заради прахосването с лека ръка на публични средства. Администрацията се увеличава, вместо да намалява, а качеството на публичните услуги е все по-ниско. Четвърта година след пандемията от COVID-19 ресторантьорите и собственици на заведения са все така с 9% ДДС. Продължава и политиката на компенсиране на сметките за ток на бизнеса при цени над 180 лв/МВтч. Наскоро на форум на Института за пазарна икономика (ИПИ) икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов заяви, че „бюджетът е пробит като швейцарско сирене от корпоративни интереси, намерили път към властта“. Според члена на Фискалния съвет Любомир Дацов има „безпринципно вдигане на заплатите“. Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов смята, че е необходим дебат, който да сложи рамка и разумен лимит на амбициите за по-високи разходи и на политическия натиск.
А кого всъщност пази МВР?
В условията на перманентна предизборна кампания обаче гласът на разума е не просто заглушен, а удавен в популизъм. Реформите са запратени на заден план, да чакат… когато им дойде времето. Участниците в този пир не осъзнават, че накрая те ще платят сметката.
МВР не буди страх у престъпните босове и наркодилърите – твърде много униформени отдавна са изградили удобни „работни“ отношения с тях. Но когато полицаите заплашат с протести, политиците треперят. Недоволството им привлича медийно внимание и под натиска на униформените, партиите се надпреварват да демонстрират „подкрепа“ за държавността, макар да става дума за обикновен политически театър.
Досега не е имало случай, в който протестите на полицейските служители да не са извоювали увеличения на заплатите. Но никой от депутатите не се осмелява да зададе простия въпрос: кого всъщност пази МВР и чий ред гарантира?
