Увеличението на осигуровки трябва да е последното, а не първото решение на проблемите в системата
Ако не бяха улисани в собствения си кръговрат от патови ситуации, депутатите в 51-вия парламент може би щяха да усетят тази седмица един кацнал на рамото им рядък шанс. С голяма суматоха по медиите първо неофициално, а после и официално, прелетя нов анализ на пенсионната система.
Изготвен от работна група в МТСП с широко участие на експерти, анализът дотук не успя да скочи по-далеч от обичайната истерия, че се готви вдигане на осигуровки и след опроверженията вероятно ще бъде забравен, каквато е съдбата на повечето такива документи. Изброените в него мерки обаче не заслужават това - в много отношения те са наложително завръщане към разума.
17-те проблема, изброени в анализа, са известни, но отдавна не са били представяни в такава панорама - виждат се разбъркването на структурата на пенсиите, раздалечаването от осигурителния принос, отстъплението от основни принципи на осигурителните системи. Част от решенията изискват да направим обратен завой за съвсем пресни недоразумения. Други предполагат да преосмислим основни понятия като стаж и социална пенсия. В пенсионните реформи рядко има добри новини - те по замисъл са отнемане или поне отлагане на права. Тук обаче експертите са постигнали и известна компенсация за това. Какво има в доклада за сегашните пенсионери, за бъдещите пенсии и за тези, които плащат сметката?
За новите пенсии - без ковид добавка, но с по-голяма тежест на стажа
Честите и разнопосочни промени в законодателството водят до това, че след всяко преизчисляване на пенсиите се появява нова група пенсии, изчислени по специфичен начин. Това многообразие води до разбъркване в структурата на пенсиите и несъпоставимост на размерите им при сходни параметри на осигурителния принос, посочват авторите на анализа.
Върхът на този хаос, така евфемистично наречен многообразие, е куриозът всеки бъдещ пенсионер да има ковид добавка от 60 лв., но не всеки настоящ пенсионер да я получава, защото част от пенсиите бяха преизчислени. Сега експертите предлагат да се премахне тази сума от определянето на новите пенсии. Намалението ще се компенсира по много по-справедлив начин - през тежестта на всяка година осигурителен стаж. Тя трябваше да се увеличава плавно от 1,1 до 1,5% за всяка година, но планът бе зачеркнат през 2019 г., за да се спре раздалечаването на старите и новите пенсии. През 2022 г. беше направено преизчисление на всички пенсии с коефициент 1,35. Толкова е тежестта на всяка година осигурителен стаж и за бъдещите пенсии.
В анализа на МТСП се предлага за всички пенсии за трудова дейност да има още едно увеличение на тежестта на стажа от трета категория - например на 1,4%, при запазване на по-нисък процент за превърнатия стаж от втора и първа категория труд. Любопитно е, че това предложение обхваща и отпуснатите до този момент трудови пенсии, т.е. предполага още едно масово преизчисление. Ефектите тук ще са няколко - по-адекватни пенсии, по-тясна връзка с приноса, оставане по-дълго на работа, предимство на реалния стаж пред превърнатия.
За старите пенсии - край на изпреварващия ръст на минималната пенсия
Всяко (изпреварващо) повишаване на минималните размери на пенсиите води до включване на все повече пенсионери в група с еднакъв пенсионен доход, независимо от осигурителния принос. Това е сериозен демотивиращ фактор за лицата да работят по-продължително време и да се осигуряват върху по-висок доход, пише в анализа. Експертите предлагат в Кодекса за социално осигуряване да се запише, че минималната пенсия ще се увеличава като всички останали с швейцарското правило. От година-две е така, но решението зависи от политическата воля, а в коментар към този проблем деликатно е посочено, че то следва да се взема при минимално въздействие на съображения, несвързани с принципите на осигурителната система, вкл. политически.
По отношение на самото швейцарско правило няма отчетливо предложение за промяна, но има красноречиви констатации, че почти няма година, в която то да е спазено. Швейцарското правило вероятно ще е повод за недоволство в следващите години, тъй като след двуцифрения ръст в годините на голямата инфлация ще дава доста по-нисък процент. В доклада се коментира, че формулата за осъвременяване трябва да се подобри, но не в конкретика. Възможно е да се промени „тежестта“ на двата елемента – ръстът на средния осигурителен доход и хармонизираният индекс на потребителските цени. Може и да предвиди осъвременяването да се провежда не от средата на годината, а например от началото на второто тримесечие на годината, т.е. от 1 април.
За най-високите пенсии се предлага нещо съвсем очаквано, но и много закъсняло - отпадане на тавана. При сегашното му ниво от 3400 лв., той ограничава едва около 2080 пенсии, но тук въпросът е чисто принципен и има значение за мотивиране на хората да се осигуряват върху реални доходи и връщане на доверието в системата.
За социалните пенсии - помощи и доходен критерий
Всяка година поне веднъж се повдига въпросът социалните пенсии, както и добавките, несвързани с трудова дейност, да бъдат изнесени от пенсионната към социалната система. С годините част от несвойствените плащания бяха реформирани, но НОИ продължава да плаща по същество социални помощи, при това без доходен критерий. За социалната пенсия за старост например доходите се изискват само при отпускането й, а НОИ не може да поиска проверка за евентуални промени в имотното състояние на пенсионера.
Сега се предлага пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се трансформират в месечни финансови помощи и да се отпускат по реда на социалното подпомагане. До въвеждането на тази мярка, се предлага всички с отпуснати социални пенсии за старост да подават в НОИ веднъж годишно декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството. Това няма да промени съществено разходите за държавния бюджет, но поне ще гарантира, че ще ги получават само нуждаещите се. Освен това, отбелязват експертите в анализа, ще изчисти и „санира“ картината на финансовото състояние на държавното обществено осигуряване.
За стажа - време за преосмисляне
Включването в действителния стаж на периоди, които не са реално отработени, може би случайно заема първото място в списъка с проблеми, но тази наложена от Пеевски промяна е чудесен пример колко далеч може да се откъсне КСО от основните принципи на системата. До тези промени у нас пенсия за осигурителен стаж и възраст се получаваше срещу поне 15 реално изработени години. След включването в действителния стаж на казармата и периодите на репресия се стигна до ситуация, при която едно лице би имало право на пенсия за трудова дейност от всеки вид, без реално да е отработен нито един ден, посочват експертите. Тук се предлага новите текстове да бъдат отменени. Но с това само започват идеите за преосмисляне на това, което разбираме под осигурителен стаж.
В анализа например се повдига въпросът, че признаваме за осигурителен стаж периоди с начислени, но неплатени осигуровки. Тази възможност цели да защити правата на работниците от недобросъвестни работодатели, но вратичката се използва за заобикаляне на плащането на осигуровки.
В НК има специална норма, визираща неплащането на осигурителни вноски (чл.255б), но тя всъщност е неизползваема, доколкото изрично изисква доказване на умисъл, обясняват експертите. Те обаче не стигат толкова далеч, че да предложат директно ревизиране на законите, а само препоръчват да се обсъдят мерки и политики за по-тясно обвързване на получаването на пенсии с осигурителния принос, както и да се проследяват рисковите осигурители и да има повече контрол за своевременното превеждане на осигуровките и т.н. Препоръчва се обаче да се преосмислят възможностите за закупуване на стаж, без да се навлиза в детайли коя от трите възможности се има предвид - закупуването на 3 г. за репресираните, годините във висше образование или петте години, които всеки човек може да доплати при пенсиониране.
Ревизия на категориите труд и привилегиите
Още една свещена крава на пенсионната система - тежките категории труд, е засегната в анализа. По нашите разпоредби влизащите в първа и втора категория труд професии и производства си стоят там, независимо дали фирмите инвестират и подобряват условията на труд. Това не мотивира към подобряване условията на работа. Затова експертите предлагат да се осъвремени нормативната уредба за категориите труд, като се отчитат реалните условия на работа. Така в първа и втора категория труд трябва да има само хора, които реално работят при тежки условия.
В първа категория труд обаче сега има и много чиновници, а по този въпрос анализът е сравнително плах. Предлага се само да се затвори една вратичка, чрез която хора от сектор „Сигурност“ претендират да се пенсионират още по-рано спрямо това, което позволява отнасящия се до тях чл. 69 в КСО.
За инвалидните пенсии - все така забавяне
Анализът е сравнително лаконичен на тема инвалидни пенсии, но обръща внимание на един сериозен проблем с тях - продължаващото забавяне в произнасянето на комисиите, което води до все по-продължителни плащания по експертни решения с изтекъл срок, а оттам - и с неясна актуалност.
Един случай от последните дни показа колко спешен е въпросът с инвалидните измами. В Разград десет години известен на органите лекар не може да бъде осъден за фалшиви ТЕЛК експертизи, а междувременно „болните“ спокойно демонстрират отлично здраве. Във всяка област се знае къде има епидемия от „нервни“ и кой доктор „ампутира“ пръсти, но след разплитане на една схема, тя често избуява на нова сметка. Опитите да се пресекат измамите обикновено водят до ощетяване на добросъвестните, поради което в последните години само се лутаме от една крайност в друга. Тук обаче няма конкретни предложения, вероятно защото те следва да се решават под водещата роля на МЗ.
Съвсем пожелателни са констатациите и за недекларирания труд, и въобще - за необходимостта от повече контрол, нови мерки срещу сивата икономика и, не на последно място, от промяна в нагласите.
Увеличение на осигуровките - толкова лесно, толкова бързо
Колкото трудно и неясно изглежда да променим нагласите, толкова лесно и бързо решение е просто да вдигнем осигуровките. Дори 1 процентен пункт повече ще даде значителен ефект, и то веднага, показват цитирани в анализа разчети, които са известни от актюерския доклад на НОИ. В разиграните от МФ варианти за намаляване на дефицита в бюджет 2025 също имаше такъв, даже за 3% увеличение. После обаче и финансовият министър Людмила Петкова, и премиерът Главчев гарантираха, че в бюджет 2025 няма да има вдигане на осигуровки и основни данъци. Няма и кой да подкрепи подобно увеличение в парламента - някои партии даже се разграничиха още сега.
В анализа се дискутират и натрупаните проблеми при минималните и максималните осигурителни доходи. Работодателите от години бойкотират договарянето минималните осигурителни доходи, а редица експерти смятат, че те са изчерпали възможностите си. Според авторите на анализа обаче минималните прагове остават важен инструмент за борба със сивата икономика и осигуряването върху доходи, значително по-ниски от реално получаваните.
Значително по-нисък от реално получавания доход все по-често се оказва и максималният осигурителен доход. Той рязко бе вдигнат до 3400 лв., но дори така увеличението му е значително под ръста на минималната заплата за периода 2019-2024 г., пише в доклада. В тази връзка се препоръчва да се създаде механизъм, който предвижда ръст на максималния осигурителен доход, съответстващ на ръста на възнагражденията. Такава формула се обещава от 2-3 години, но заради недоволството на ИТ сектора напредък няма.
Отлагането на тези въпроси съвсем не отрежда на издържащите системата място при победителите. Панорамата от проблеми безпощадно ни напомня, че всяка политическа грешка се плаща два пъти от работещи и работодатели - веднъж през осигуровките, и втори път през данъците. Всички губят от тези грешки и още веднъж - заради това, че растящата сметка за пенсии поглъща все повече бюджетни приоритети. Може би случайно осигурителната тежест се коментира след другите мерки в анализа, но мястото й е именно на финала, след като са решени всички други проблеми. В противен случай и от тази реформа ще има само губещи.
