Германия предприема значителни стъпки за подготовка в случай на военна заплаха, съобщава немското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung (F.A.Z). В основата на тези мерки стои стратегически документ, разработен от властите, който обхваща 1000 страници и съдържа детайлни планове за реакция при евентуална руска провокация на източния фланг на НАТО.

Детайли от плана на Германия

Документът, чието съдържание остава предимно поверително, идентифицира важни сгради и инфраструктурни обекти, които ще бъдат от ключово значение за отбраната. Германия се очаква да играе централна роля в логистиката на НАТО, превръщайки се в хъб за десетки или стотици хиляди войници, транспорт на оборудване, медицински доставки и провизии.

Икономиката и бизнесът като част от отбраната

Ролята на бизнеса е ясно дефинирана в стратегията. Търговската камара на Хамбург вече е провела срещи с представители на частния сектор. Йорн Плишке, подполковник от Бундесвера, подчертава важността на подготовката в компаниите. Той съветва всяко предприятие да обучи допълнителни шофьори на камиони, като обяснява, че голяма част от транспорта в Германия зависи от шофьори от Източна Европа, които може да не са на разположение в случай на война.

Също така се препоръчва компаниите да разполагат с резервни източници на енергия, като дизелови генератори или вятърни турбини, за да продължат да функционират в условия на криза. По данни на Бундесвера, подобни срещи вече се провеждат в цяла Германия.

Увеличени рискове от саботаж и кибератаки

Плишке предупреждава, че Германия ежедневно се сблъсква с дронови атаки, шпионски опити и кибератаки, които се увеличават по честота. Тези действия са част от т.нар. "оформяне на бойното поле". Според разузнавателните данни на Германия, Русия се готви за евентуални военни действия и може да бъде готова за атака на запад след четири до пет години.

Тревожно е и темпото на превъоръжаване: докато Русия произвежда 25 танка месечно, Германия успява да произведе едва три годишно.

Учения и гражданска защита

Първото съвместно учение между гражданските сили и Бундесвера, наречено "Червена буря Алфа", вече е проведено. То се фокусира върху охраната на пристанищни съоръжения и предотвратяването на саботажи. Предстои и следващо учение, "Червена буря Браво", което ще включва по-мащабни логистични сценарии.

Същевременно Сенатът на Хамбург е създал над 40 нови позиции за управление на кризи и гражданска защита.

Заключение

Германия се стреми към цялостна интеграция между военните и гражданските структури, за да се осигури готовност при потенциални заплахи. Подготовката е всеобхватна – от военни стратегии до укрепване на икономиката и обществената инфраструктура. Тези действия подчертават сериозността на ситуацията и необходимостта от солидна отбранителна стратегия в променящата се геополитическа обстановка.

Какво е известно за подготовката на България в това отношение, какви са заплахите?

България, за разлика от Германия, има директна граница с потенциалния агресор Русия, била тя и по вода. Военноморските сили на Русия имат военния потенциал да нанесат огромни поражения върху сухопътната инфраструктура на страната, както и върху стратегически и граждански обекти. Въпреки, че липсва сухопътна граница с Русия, България може да бъде сериозно уязвима през територията на близкия съюзник на Русия - Сърбия, която е наричана и "Ръката на Русия на Балканите". За Руската федерация би било много угодно военен конфликт на Балканите, който да отклони военни ресурси и сили на НАТО по източния фронт. В това отношение и позицията на Турция не е съвсем категорична, въпреки че е един от основните членове на НАТО, тя има сериозни различия със САЩ по отношение на военните конфликти в Близкия изток. В тези отношения за България има потенциална заплаха и по въздух, суша и вода, но е важно да кажем, че от създаването на НАТО през 1949 година след края на втората световна война, никога държава член на алианса не е била нападана.

Спрямо законодателството и подготовката

България има законодателна и институционална рамка за действия в случай на въоръжен конфликт или извънредна ситуация, но подготовката и състоянието на инфраструктурата, включително бомбоубежищата, са на различно ниво в зависимост от региона и местните ресурси. Но явно има сериозен дефицит по отношение подготовката на населението.

Законодателство: Основните действия при извънредна ситуация или конфликт се ръководят от Закона за защита при бедствия, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и други нормативни документи. Те изискват разработването на планове за защита на населението, осигуряване на критична инфраструктура и сътрудничество с НАТО и ЕС.

Гражданска защита: Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) има водеща роля при кризисни ситуации, включително осигуряване на укрития и логистика.

Информационна кампания и подготовка на населението: Липсва широка информираност сред гражданите за конкретните мерки, които трябва да се предприемат при военен конфликт. Програмите за гражданска защита са ограничени, а обучението на населението не е приоритетно. По-голямата част от българите нямат никаква информация относно реакция при евентуална въздушна атака. 

Няма редовни тренировки или обучения на местно ниво, както е в някои други европейски държави.

Логистика и координация: Възможно е при кризисна ситуация да се разчита на местната администрация за разпределение на хуманитарна помощ и координиране на евакуация, но ресурсите в малките общини са ограничени.

Състояние на бомбоубежищата в страната

Наличност и състояние: По време на Студената война в България са изградени бомбоубежища, които обаче днес са частично поддържани или изоставени. Много от тях се намират в големи градове като София, Пловдив и Варна, но достъпността и капацитетът им са ограничени. През 2022 година излезе списък с годните за ползване укрития, които са общо 292 годни за цялата територия на страната. Като за област Хасково например, няма публична информация за наличието на годни за ползване убежища.
Все пак сградите от социализма, особено училища, болници и административни постройки, понякога разполагат с мазета или укрития, както и повечето панелни блокове, които при нужда могат да се пригодят за временни убежища.

Списъка с укрития и убежища на територията на страната от сайта на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" може да видите от  ТУК

Заключение

България има теоретична рамка за защита при въоръжен конфликт, но на практика има сериозни пропуски в:

•     Състоянието на бомбоубежищата.
•     Осведомеността и обучението на населението.
•     Липсата на ресурсно обезпечаване на кризисните планове.

В област Хасково, както и в останалите части на страната, е наложително да се направи оценка на инфраструктурата и да се проведат кампании за повишаване на гражданската готовност. Без това ефективната защита при евентуална криза остава под въпрос.

Обобщение

В скандинавските държави текат широки информативни кампании, насочени към населението. Правителствата на Норвегия, Швеция и Финландия започнаха да разпространяват информационни брошури сред гражданите, в които се дават съвети за реакция при военни и кризисни ситуации. Германия вече е съставила и задействала план за подготовка за широкомащабна война на източния фронт. Много европейски държави имат засилени програми за превъоръжаване, както и съседна Сърбия, която може да се окаже потенциална заплаха и проводник на руската агресия на Балканите.

В България не се и споменава, че може да има опасност от военна ескалация, тази тема не е на дневен ред. Дано не се окаже, че както всяка зима, снегът ни изненадва неподготвени.