Избират нови църковни настоятелства във всички църкви в Хасково

    По решение на Св. Синод днес на 24 ноември трябва да се проведат избори за нови църковни настоятелства във всички православни храмове в страната. Процедурата трябва да стане между края на неделната св. Литургия и 14 ч.

    В хасковската църква „Света Богородица“ изборите започнаха малко преди 11 часа.

    Успение Богородично е най-старата и най-голяма църква в Хасково. Храмът е построен в годините на Османско владичество. Освещаването се е състояло при изключително тържествена обстановка на 15 август 1837 г. – Успение на Пресвета Богородица, един от най-големите християнски празници.

    Храмът е построен на мястото на древен параклис, в обширен двор с издигнат над 4 метра каменен зид, за да се опази Божият дом от поругания. По неизвестни причини църквата е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад. В стилно отношение сградата представлява корабна базилика с двускатен покрив без кубета. Вътрешно тя има три олтарни апсиди. Иконостасът е дело на Дебърската школа, с богата и красива дърворезба. От стенописите най-забележителен е образът на „благославящия Бог“. Той е изрисуван в средата на свода в огромни размери и оставя впечатлението на „Вседържател“ (пантократор), което навярно е било и основната идея на зографа, вложена в този образ, поставен сякаш в небесата.
    Църква „Успение Богородично“ е паметник на културата от национално значение, с архитектурно-строителна и художествена стойност.

    В избора за църковно настоятелство могат да вземат участие всички български граждани, православни християни, членове на енорията, които имат жива връзка с енорийския храм, клир и живот, навършили тридесет години и нелишени от църковни и граждански права. Избирателите могат да се запишат при енорийския си свещеник най-късно до 23 ноември 2024 г. – събота вечерта. Членовете на енорията трябва да изберат четирима, петима или шестима енориаши за църковни настоятели, както и членове на проверителните комисии.

    В Устава на БПЦ-БП, чл. 140, ал. 4 се казва: „Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство“.

    В следващата алинея (5) се уточнява, че членове на енорията (или на църквата според текста на ал. 1 на същия член 140) са живеещите в нейните граници, което означава, че вярващите, които живеят в границите на други енории, макар и да посещават редовно дадена църква, не могат да се разглеждат като членове на енорията, чийто храм посещават редовно.

    В устава се казва още:

    Чл. 142. (1) За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на следните условия:

    1. да е кръстен православен християнин;
    2. да е член на съответната енория;
    3. да е навършил 30 години;
    4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд;
    5. да е запознат с основните истини на православната вяра;
    6. да е познат по своя благочестив и честен живот.

         (2) Кандидатът за член на църковното настоятелство подава заявление и декларация до председателя по образци, утвърдени от Светия Синод.

    Чл. 144. (1) Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и проверителна комисия от 3 до 5 членове, имащи качествата за църковни настоятели по чл. 142.

    Чл. 145. (1) Служебният период на църковните настоятелства е четиригодишен.

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини