Магистратите в България значително увеличили спестяванията си през последното десетилетие. Средните декларирани спестявания на магистратите са нараснали почти трикратно – от 28 700 лв. през 2013 г. на 79 000 лв. през 2023 г. Делът на магистратите, които декларират спестявания, също се е увеличил, като през 2013 г. те са били 30%, а през 2023 г. вече са 80%.
Тези данни бяха представени на пресконференция в БТА, като част от анализ, който обхваща периода 2013-2023 г. Изследването е изготвено от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), агенцията „Глобал Метрикс“ и платформата BIRD. Данните бяха представени от д-р Радостина Ангелова („Глобал Метрикс“), Цветомир Тодоров (БИПИ) и д-р Атанас Чобанов.
Анализът показва и нарастващия брой магистрати, декларирали средства над 100 000 лв. През 2013 г. 4% от магистратите са имали такива спестявания, докато през 2023 г. този процент е нараснал до 30%. Все по-често се срещат и декларирани суми над 200 000 лв. сред следователи (10%), прокурори (11%) и съдии (13%).
Сред магистратите в България съдиите на върховните съдилища имат най-високия среден размер на декларирани финансови средства – 142 000 лв. След тях се нареждат съдиите от апелативните съдилища с 125 000 лв. Средно декларираните суми от съдиите на окръжно ниво възлизат на 94 000 лв., а тези на районните съдии – на 65 000 лв.
Прокурорите от Върховната касационна прокуратура са декларирали средно 123 000 лв., като това е под средното за съдиите от върховните съдилища. Прокурорите от Европейската прокуратура обаче отбелязват най-голям растеж в спестяванията си – почти пет пъти за три години от създаването на институцията в България.
Въпреки общото увеличение на спестяванията, анализът показва задълбочаващи се различия между различните нива на съдебната система. Докато през 2013 г. разликите между районните, окръжните и апелативните съдилища са били минимални, през 2023 г. те са станали значително по-осезаеми. Подобна тенденция се наблюдава и в прокуратурата, но с по-слабо изразено изражение.
Изследването на данните е извършено с помощта на иновативни технологии за обработка на публични имуществени декларации, подавани от магистратите към Инспектората на Висшия съдебен съвет и КПКОНПИ. Проектът е част от инициативата на BIRD за проследяване на имуществото на лица на висши държавни длъжности.
Според изследователите, резултатите показват значително увеличаване на спестяванията и финансовия ресурс на магистратите, както и повишаване на броя на тези с високи спестявания. В същото време разликите между различните нива в съдебната система стават все по-изразени.
