Напук на медалите от Украйна, българските власти трета година отказват семейни помощи за бежанци

При изобилието от евроатлантици на депутатските банки, водени от баш медалиста за подкрепа на Украйна Делян Пеевски, българските власти вече почти три години си позволяват да нарушават всички възможни конвенции и директиви за закрилата на бягащите от войни и конфликти, като ги лишават от социални помощи.

Пребиваващите със статут на временна закрила у нас, а и всички други бежанци с преходен статут, могат да получават семейни помощи за деца единствено чрез съда. Искате 50 лв. детски? Завеждате дело и се надявате детето да не изкласи, докато излезе решението. Искате 300 лв. помощ за първокласник? Същото - бягайте при адвокат. Добрата новина е, че съдът неизменно отсъжда помощите да се изплатят. Лошата е, че никой не дава признак да намира това положение за скандално. Според данни на Българския хелзинкски комитет украинци водят над 400 дела за правото на семейни помощи за деца, като главно става дума за еднократните помощи за първи-четвърти и осми клас.

По въпроса има изобилие от разпоредби на международни конвенции и европейски директиви, а също и текстове в нашата Конституция. Според европейската директива за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила към хората с такъв статут са приложими общите разпоредби на законодателството в сила, а държавите трябва да създадат разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“. За децата до 18 г. изрично е посочено, че държавите-членки предоставят достъп до образователната система при същите условия, като гражданите на приемащата държава-членка.

Чужденците с хуманитарен статут, бежански статут и временна закрила

получават без проблем социални помощи

и помощи за хора с увреждания, макар че става дума за съвсем малко случаи. Според една справка на Агенцията за социално подпомагане, изготвена за „Сега“ в началото на годината, от 1 януари до 1 март 2024 г. 336 лица с временна закрила и 44 лица с хуманитарен статут и статут на бежанец са подпомогнати по трите закона, които уреждат социални помощи - за социално подпомагане, за семейни помощи за деца и за хора с увреждания. Семейните помощи обаче се получават само след решение на съда, защото АСП априори отказва да ги даде. Сред тях са месечните детски надбавки и еднократните помощи за ученици.

Агенцията твърди, че няма нормативно основание за предоставяне на семейни помощи на хора с предоставена временна закрила, но прилага всяко решение на съда в полза на тези помощи и това е единственият начин те да се получават от чужденци с такъв статут. Какво предвиждат законите?

Според закона за бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. В закона за социалното подпомагане има специална разпоредба, че социални помощи се полагат и на чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, както и на лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който България е страна. Такъв текст има и в закона за хората с увреждания. В закона за закрила на детето няма специални текстове за чужденци, но непридружените деца попадат в дефиницията за дете в риск, поради което се ползват с всички защити на закона.

Случайно или не,

в закона за семейните помощи за деца не пише нищо за чужденците с бежански статут или под временна закрила. По този закон се отпускат помощи на бременни жени, месечни помощи за деца (известните „детски“) и еднократни помощи за деца, записани в училище. Чужденците имат право на тях само ако са постоянно пребиваващи у нас, а бежанците невинаги имат такъв статут. Именно липсата на такава изрична разпоредба АСП сочи като причина да отказва такива помощи на украинци. Към настоящия момент правното основание за отпускане на този вид помощи са единствено съдебните решения за всеки конкретен случай, твърди МТСП.

Вече почти три години социалното министерство не внася такъв законопроект, макар че твърди, че много пъти е обръщало внимание на тези несъответствия и нуждата от отстраняването им. „От страна на министерството проблемът ще продължи да бъде поставян пред народните представители, в чиято компетентност е неговото решаване“, посочиха оттам, след като социалният министър Ивайло Иванов също се окичи с украински лаври и с това предизвика опис на водените дела срещу отказани помощи.

Инициатива няма и от депутатите, които

иначе превърнаха „евроатлантизъм“ в мръсна дума

А именно експресните поправки станаха специалитет на последните Народни събрания. Мнозинството в тях е показало виртуозни умения да приема закони за няколко минути под диктата на хвалещия се с украинските си медали пръв евроатлантик. Но характерна черта на последните парламенти е и пренебрежението към всякакви установени правила, така че нарушението на една или друга конвенция едва ли би заслужило дори тези няколко минути внимание.

В повече от едно съдебно решение се изтъква, че е неуместно да се разграничават семейните помощи от социалните, установи проверка на „Сега“ в няколко решения от различни съдилища в страната. Ето някои коментари от решения:

„Семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване“, пише съдия Людмила Коева от Административен съд - София град.

„Законът за убежището и бежанците изрично предвижда, че лицата, ползващи временна закрила имат право на социално подпомагане. Законът за семейните помощи дефинира изрично семейните помощи като вид социални помощи. Лицата, ползващи временна закрила имат гарантирано от българския закон право на еднократна помощ за ученик в първи клас“, пише съдия Искра Гърбелова от същия съд.

Съдия Дичо Дичев от пловдивския Административен съд приема, че социалното подпомагане не включва семейните помощи по другия закон. Той обаче намира противоречие на това ограничение с Конституцията, Конвенцията на ООН за правата на детето и Директивата на ЕС за временната закрила, поради което те следва да останат неприложени по силата на чл. 5, ал. 1 и 4 от Конституцията:

„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“.

Защо тогава само социалните служби не виждат нормативно основание да изплатят тези помощи? Те неведнъж са показали, че са по-големи светци и от папата, когато става дума за бежанците. Първата директна подкрепа към украинците у нас няколко месеца след началото на войната беше обвързана с драконовски проверки, непредвидени в нито един регламент и граничещи с тормоз. На тормоз бяха подложени и доброволческите организации, които изнесоха тежестта на първите месеци от бежанската вълна. Всичко това пак се криеше зад буквата на закона. Тя, несъмнено, трябва да се спазва. Но когато с такъв инат се интерпретира превратно, то впечатлението не е, че институциите са на мястото си и бдят за обществения интерес, а точно обратното.