Най-много хора загиват при транспортни инциденти

Българите са преживели повече бедствия през 2023 г., за преодоляването на последиците от които обаче са дадени доста по-малко средства. Това показват последни данни на НСИ за възникналите инциденти, аварии и бедствия през изминалата година.  

През 2023 г. възникналите кризисни събития - бедствия, аварии, инциденти и кризи - са 14 850, или с 1% повече спрямо 2022 г. Най-висок относителен дял заемат пожарите с произтекли от тях материални щети - 50.4%, следвани от пътнотранспортните произшествия (инциденти) с пострадали лица - 47.2%.

През 2023 г. броят на загиналите лица вследствие на подобни инциденти е 667 души, или 10 лица на 100 000 души от населението на страната. Най-висок дял от тях заемат загиналите при транспортни инциденти - 546 лица, следвани от загиналите при пожари - 113 лица. Областите с най-много загинали са столицата София с 57 лица и Пловдив - 50 лица, а тези с най-малко - Перник и Смолян, съответно с по 4 лица.

Пострадалите (ранените) лица през годината са общо 9 415, или 146 лица на 100 000 души от населението на страната. Най-голям брой пострадали са отчетени при транспортни инциденти - 9 125 лица, и пожари - 289 лица. На регионално ниво пострадалите са най-много в областите Пловдив - 1 132 лица, София (столица) - 905 лица, и Варна - 871 лица.

Бедствия

През 2023 г. кризисните събития в страната, за които е обявено бедствено положение, са общо 104. Това е с 55 повече спрямо предходната година, или над 112% увеличение. От тях най-голям дял заемат бедствията, свързани с наводнения, бури, сурови зимни условия и горски пожари. В сравнение с 2022 г. обявените бедствени положения в резултат на наводнения са се увеличили с 62.5%, а тези, свързани с горски пожари - с 85.7%.  

През 2023 г. бедствията засягат, частично или изцяло, територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са отчетени в общините в областите Варна, София и Враца, същевременно в областите Кюстендил, Ловеч, София (столица) и Ямбол няма обявени бедствени положения. В резултат на възникналите бедствия в страната са загинали петима души. През 2023 г. броят на населението в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20.5% от общото население на страната.

Публични разходи за кризисни събития

По оценка на НСИ през 2023 г. изразходваните средства за готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития в сектор „Държавно управление“ са 851 000 лева, или 0.46% от БВП на страната. Сумата намалява значително спрямо 2021 и 2022 г. (съответно 7 млн. лв. и 3 млн. лв.), през които са отчетени и средствата, свързани с овладяването на пандемията от COVID-19, и кризата, резултат от военния конфликт в Украйна през 2022 г. През 2023 г. от всички отчетени разходи през годината, най-много средства са изразходвани за готовност (78.6%) и превенция (12.7%), докато през 2021 и 2022 г. най-голям е делът на средствата за възстановяване и реагиране, в следствие на двете мащабни кризи - пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

Оценките на НСИ показват, че през 2023 г. 695 хил. лева от общите средства за кризисни събития са изразходени от централната изпълнителна власт, докато местните власти са отчели 155 900 хил. лева от всички разходи. Високият относителен дял при министерствата и ведомствата се дължи на средствата, изразходвани по направление „готовност“ - 627 хил. лева, което включва дейности по противопожарна охрана, управление на държавния резерв и военновременните запаси и други.

За разлика от министерствата и ведомствата, при общините най-много средства са изразходвани по направленията „възстановяване“ - 65 хил. лева и „превенция“ - 48 хил. лева.

През 2023 г. 98.2% от изразходените средства за кризисни събития са осигурени от държавния бюджет, а останалите 1.8% от ЕС. По-голямата част от средствата, осигурени от ЕС, са изразходвани по направление „готовност“. За разлика от 2023 г., през 2022 г. повече от половината отпуснати средства от ЕС са изразходени по направление „реагиране“, а над две трети по направление „възстановяване“ - през 2021 г.

През 2023 г. за дейности, свързани със защита на населението при стихийни бедствия и аварии, са изразходени 163 591 хил. лева, или 19.2% от общите разходи за кризисни събития (850 977 хил. лева). Изразходваните средства за защита на населението при стихийни бедствия и аварии нарастват с 6.3% спрямо предходната година и с 10.8% спрямо 2021 г.