Плановете на Анкара за ключова роля в доставките от изток на запад може да се окажат прекалено амбициозни
Турция се стреми да се възползва от разрива в търговията с газ между Русия и ЕС, като разширява ролята си на газов хъб, улеснявайки потоците от основните доставчици на изток от Турция и турските терминали за внос на ВПГ към европейските пазари на запад. Но потенциалните ползи, които Анкара може да извлече от тази стратегия, не следва да бъдат преувеличавани.
Ангажиментите за повече азербайджански газ носят рискове, а достъпът до газ от Туркменистан ще се окаже политически труден. Междувременно всеки руски газ, който Турция се опита да реекспортира за Европа, ще бъде подложен на строг контрол. И в крайна сметка Европа може просто да не се нуждае от толкова много газ, колкото Турция е готова да предложи.
Да бъдеш посредник
Като разполага с разнообразен набор от доставчици на газ за собствените си нужди, Турция повишава енергийната си сигурност и си осигурява по-ниски цени. А като се утвърждава като основен газов център, страната може да генерира приходи не само от транзит, но също така, в идеалния случай, и от закупуване и препродажба на част от този газ на европейските пазари с по-високи цени.
„Превръщайки се в жизненоважен енергиен доставчик за своите западни съседи, Турция може да придобие и геополитически престиж и влияние“, коментира Матю Брайза, управляващ директор на консултантската компания Straife, пред Petroleum Economist.
Турция вече служи като ключов транзитен маршрут за азербайджанския газ, който тече към Европа през Южния газов коридор (ЮГК). Газовите обеми възлизат на 12 млрд. куб. м през 2023 г., в допълнение към 10,3 млрд. куб. м, необходими за вътрешното ѝ потребление. Докато ЕС настоява за повече азербайджански газ, Турция може да купува и препродава тези допълнителни количества, заедно с газ от други доставчици, вместо просто да ги транзитира. За тази цел, страната планира да създаде
собствена електронна платформа за търговия с газ,
където газ от различни източници да може да бъде закупен от турски концерни и продаван на европейски клиенти като турски микс.
Това бележи значителна промяна в турската политика от преди пет години, когато Анкара беше по-загрижена за подобряване на собствената си енергийна сигурност. Правителството дори възнамеряваше да намали вътрешното потребление на газ поради високите цени за внос, като насърчаваше изгарянето на повече местни лигнитни въглища. Всичко това се промени с откриването на газовото находище Сакария в Черно море през 2020 г., което предостави на Турция значителен източник на местен газ.
Газът е ключова част от енергийния микс
а Турция, като на него се дължи 21,2% от производството на електроенергия миналата година, според МАЕ. Той отстъпва само на въглищата, които са отговорни за 36,3%, като почти цялата останала част е покрита от водна енергия, слънчева и вятърна енергия и други нисковъглеродни източници.
Миналата година търсенето на газ в Турция беше покрито с 21,3 млрд. куб. м руски внос според правителствени данни, заедно с 13,5 млрд. куб. м ВПГ, 10,3 млрд. куб. м доставки от Азербайджан и 5,4 млрд. куб. м от Иран. Допълнително, по-малко от 1 млрд. куб. м бяха осигурени от местен газ. Очаква се Сакария да доставя 15 млрд. куб. м газ на година до 2027 г., или приблизително 30% от текущото търсене. Очаква се това да покрие растежа на вътрешното потребление през следващите години и даже да останат количества, което потенциално ще намали необходимостта от внос.
Турция ще има възможност да намали покупките от Русия и Иран, когато дългосрочните договори за доставка изтекат (остават още две години). А в перспектива тя може да използва широкия си достъп до внос на газ чрез недостатъчно използвана инфраструктура, за да изпраща повече газ към Европа. Тези доставки могат да бъде изпратени или до България и потенциално на север през Трансбалканския тръбопровод, или през Южния газов коридов през Гърция и Албания до Италия - ако маршрутът бъде разширен, както е планирано, и ако Азербайджан не резервира целия капацитет.
Сегашният реекспорт на газ от Турция за Европа е скромен. Тя скрепи тези доставки през януари 2023 г., като подписа 13-годишен договор за доставка на най-малко 1,5 млрд. куб. м газ годишно за България.
Внос от Азербайджан
След драстичните съкращения на доставките на газ за Европа от страна на Русия, Европейската комисия подписа меморандум за разбирателство (МР) с Азербайджан през 2022 г. за увеличаване на доставките на газ до 20 млрд. куб. м годишно до 2027 г. Тази цел няма да бъде постигната, като президентът на Азербайджан Илхам Алиев отбеляза през юли, че тази година доставките ще са само 16 млрд. куб. м.
Според Баку липсата на финансиране и дългосрочните ангажименти за доставка на газ възпрепятстват необходимите инвестиции за увеличаване на доставките и разширяване на Южния газов коридор. След подписването на меморандума за разбирателство с Брюксел не са обявявани нови твърди инвестиции в газовите находища на Азербайджан.
Ръководеният от BP консорциум, който управлява петролните находища Азери-Чираг-Гюнешли, обяви на 20 септември, че са се споразумели за преразглеждане на споразумението за споделяне на продукцията на проекта за проучване и разработване на до 113 млрд. куб. м неасоцииран газ, намиращ се в по-дълбоки резервоари. Но ОИР все още предстои и групата не разкри никакви подробности за проекта или времевата рамка.
А европейските власти и банки сега са много по-малко склонни да предоставят подкрепа за широкомащабни газови инвестиции, отколкото когато беше разработен Южният газов коридор, в резултат на целите за климата. В допълнение, поради несигурността относно бъдещото търсене на газ, купувачите не са склонни да поемат дългосрочни ангажименти за доставки. Турция може сама да осигури тези дългосрочни ангажименти и след това да препродаде газа на Европа. Но това би я изложило на риск да се окаже с твърде много доставки, ако Европа не иска този газ.
Връзка с Туркменистан
Тази година Турция подписа също така и редица документи, насочени, за първи път, към достъп до газ от Туркменистан. През март Анкара подписа меморандум за разбирателство с Ашхабад за доставка на туркменски газ за Турция и потенциално за Европа. Два месеца по-късно беше подписано междуправителствено споразумение с Азербайджан за улесняване на тези доставки.
Това най-лесно може да бъде осъществено чрез газ суапове около Каспийско море. Туркменистан ще покрие недостига на газови доставки в североизточен Иран. На свой ред, Иран може да доставя газ от най-големите си находища, като Южен Парс на юг, на Азербайджан, който след това да изнася същото количество за Турция.
„Ако и когато Туркменистан придобие необходимата политическа воля, част от неговия газ може лесно да бъде продаден на Турция и след това на европейски клиенти, дори ако действителните молекули не достигат до Европа“, смята Матю Брайза.
Между Туркменистан, Иран и Азербайджан от години има
суапове на газ
Съвсем наскоро, през януари, те рязко спряха, очевидно поради недоволството на Ашхабад относно ценообразуването. Туркменското правителство е известно с упоритостта си в търговските преговори и това може да е най-голямата пречка пред стабилната дългосрочна търговия с газ с Турция.
Въпреки че суаповете на газ са по-практични, фактът, че Иран не е страна по споразуменията на Турция тази година, може да означава, че остава предпочитанието за изграждане на транскаспийски газопровод от Туркменистан и Азербайджан. Това е доста по-малко реалистичен вариант, като се има предвид, че проектът се обсъжда от 90-те години на миналия век без осезаем напредък. Русия отдавна се противопоставя на проекта поради заплахата, която той представлява за пазарния ѝ дял в Европа, и желанието да попречи на Туркменистан да създаде по-тесни икономически връзки с други държави като по този начин се отдалечи от политическата орбита на Москва.
Междувременно Иран предпочита да остави туркменския газ да тече на негова територия. Както и други държави с излаз на Каспийско море, Русия и Иран имат властта да блокират големи трансморски инфраструктурни разработки.
Втечнен газ
Турция непрекъснато разширява портфолиото си за внос на ВПГ. В началото на септември БОТАШ се споразумя за закупуването на 4 млрд куб. м. ВПГ годишно от Shell за над десетгодишен период с начало 2027 г. По-рано тази година, страната сключи и други сделки с ExxonMobil и Oman LNG. Турция има достатъчно свободен капацитет за внос на ВПГ, като миналата година е използвала само близо една трета от него.
Ключовото предимство на ВПГ е, че може да предложи гъвкаво снабдяване от глобален пазар и нито купувачите в Европа, нито Турция трябва непременно да се заключват в дългосрочни ангажименти за покупка, за да получат товари, както вероятно би се случило в сценария на разширени доставки чрез Южния газов коридор.
Но Европа вече има достатъчно собствен капацитет за регазификация, така че би било по-добре да използва тези съоръжения, отколкото други в Турция, каза Ан-Софи Корбо, изследовател по глобална енергийна политика в Училището по международни и обществени въпроси на Колумбийския университет, за Petroleum Economist.