Президентът Радев и лидерът на ГЕРБ размениха няколко клишета под формата на консултации за сформиране на правителство и се разделиха. Минута по-късно Борисов се изправи пред микрофоните.
С читалищна театралност изигра няколко етюда: емоции и стиснати устни за това как бил „извлечен“ пред семейството му преди две години и нещо, как по телефона някой крещял „Сложете му белезници! Белезници!“ и други драматични моменти от вечерта на неговия бутафорен арест. (Борисов много добре знае какви са истинските поръчкови арести, извършвани по негово време, защото той е техен вдъхновител, но не му изнася да говори за тях…). Борисов не пропусна да заяви, че ще разговаря с ПП-ДБ заради народа, а не заради тях, които си пили уискито, докато се забавлявали как го задържат…
„Какво толкова е станало вчера? Поискали му имунитета (на Кирил Петков – б.р.). Дори няма повдигнато обвинение. Това е закъсняло правосъдие“, - отсече с емоционално Борисов.
Зад него като бронебойно одеало покриваха гърба му Рая Назарян, Томислав Дончев и Росен Желязков. Спектакълът е пореден и добре отрепетиран.
Борисов, разбира се, повтори и подчерта дебело, че е жертвал Назарян като номинация за председател на парламента, но няма да направи същото с личната си кандидатура за премиер. (Лидерът на ГЕРБ никога няма да свикне с гледки като тези как президентът Радев или акад. Денков и служебният премиер Главчев участват в международни срещи. А епизодът как Радев се ръкува с Тръмп в Париж със сигурност го е разтресъл много повече от самия арест…)
Реалността е, че нито една парламентарна група не е съгласна Борисов отново да е министър-председател, но това не му пречи да мечтае за завръщане на „Дондуков“ 1.
Борисов разчита и дори вярва, че българите са забравили протестите срещу него през 2020 г. или са размислили, че той несправедливо е бил обвиняван за загробването на страната.
Но да допуснем, че сюжетът се развие като в некачествено фентъзи и той се окаже отново начело на управлението на България.
Как би изглеждал евентуалният му кабинет?
Той – премиер.
Росен Желязков – вице-премиер по нещо си.
Даниел Митов – вице-премиер и външен министър.
Томислав Дончев – вице-премиер и отново отговорник за електронно правителство, в което потънаха милиарди, но още не е факт.
Като министри с познатите до неотдавна ресори очаквайте Деница Цачева, Николай Нанков, проф. Костадин Ангелов, Христо Терзийски, Десислава Танева и още от познатите и тук-там някое ново, но лоялно и вярно на Борисов лице.
Което ще ни гарантира:
Връщане на модела „Борисов“, който означава:
Тотална корупция на всички нива.
Контрол и влияние върху съдебната система, най-вече върху прокуратурата.
Последното място в ЕС по всички показатели, влияещи на жизнения стандарт.
Рестарт на натиска и преследване на бизнесмени с цел превземането или унищожаването на техния бизнес. Засилване натиска върху медиите, нов етап в пълненето на чекмеджето с пачки и златни кюлчета, поредна фотосесия с жени а ла Мата Хари, нови записи от разговори с главен прокурор, вице-премиери и партийни съратници за това, колко е мъдро да си прост и да таковаш Тръмп с 200, например, тайни разговори с товарищ Путин, създаване на всички условия руските тайни служби да вършеят в България…
По време на трите управления на Борисов, според изследвания на Евростат, страната ни е губила между 10 и 13 милиарда евро на година. Дали това ще спре, как мислите?
Ще видим отново епизодите с джипката и срещи с народа. Ще бъде реанимиран жанра „мъжко е да обещаеш, човешко е да не изпълниш“. Изливане на милиони за футболни стадиони – всъщност за футболни агитки, които в определени ситуации да свършат, сещате се каква работа...
Всичко това ще ни се случи отново. Не, че не сме свикнали, но не ни ли писна?
Има обаче една много лоша новина за Борисов. Ще продължи да се оглежда и ослушва. Както и да внимава да не настъпи интереси на кукловодите. Или на кукловода. Защото лошо му се пише. Много, много лошо. Номинация за списъка „Магнитски“ ще е най-безболезненото от нещата, които реално могат да му се случат. Също и да не може да харчи „спестените“ от заплати парички.
Сюжетът с Башар Асад е пред очите му.
Михаил Димитров
