От мистериозни градове, скрити сред гъста джунгла, до разчитане на древни свитъци с помощта на изкуствен интелект - най-големите открития през тази година показват как модерните и древните техники оформят бъдещето на археологията
Много от най-значимите съвременни археологически открития са резултат от прилагането на нови техники към вече открити артефакти и човешки останки - например подробности за бедствие от бронзовата епоха или виновник за загадъчно убийство в древен Египет. Тази година не беше по-различна. През 2024 г. съвременни методи като ДНК анализ и технология за дистанционно наблюдение разкриха нови доказателства за минали култури, технологии и социални структури. Но въпреки че сега археологията често напредва благодарение на науката, тя все още се нуждае от нови разкопки, които да подхранват бъдещите проучвания.
Ето някои от най-важните археологически открития за 2024 година, според списание National Geographiс.
LiDAR разкрива скрити градове по света
LiDAR (Light Detection and Ranging) е електронно-оптична дистанционна технология за определяне на разстояния до обекти, която сканира терена с хиляди импулси лазерна светлина всяка секунда. Въпреки че технологията съществува от десетилетия, нейната способност да открива огромни структури под слоеве растителност и да картографира фините промени на древните пейзажи наскоро направи революция в археологията.
Летейки в малък самолет с лидарно оборудване, археолозите могат да сканират големи площи, като технологията е особено полезна при проучване на гъсти джунгли в Централна и Южна Америка. Откритията тази година, направени благодарение на нея, включват селища на маите в Кампече в Южно Мексико; градини, пътища и реки в тропическите гори на Амазонка в Еквадор; древни руини на тихоокеанския остров Тонга; останките от два средновековни града по Пътя на коприната в Узбекистан.
96 нови гробници и удивителни амулети в Египет
През лятото изследователите обявиха, че са открили 33 гробници в Южен Египет и 63 в делтата на Нил, заедно със зашеметяващи златни амулети, монети и керамика.
Снимка: iStock by Getty Images
Някои от новите находки датират на около 2000 години, а други са от по-късни периоди в египетската история и изследователите се надяват, че те ще разкрият повече за погребалните практики в древния свят по това време.
Изследователите също така документираха лошата работна поза на древноегипетските писари и откриха отдавна изгубен ръкав на Нил, който сега е почти пресъхнал, но е бил използван преди хиляди години за доставяне на камък за изграждането на пирамидите в Гиза.
Пустинна гробница в Петра
Една от най-забележителните находки за годината беше откриването на 12 древни скелета в гробница под Съкровищницата в Петра, пустинен археологически обект в Йордания, известен със сложните структури, изградени в червените пясъчни скали.
Археолозите смятат, че номадите, наречени набатеи - ранен клон на арабския народ - са започнали да погребват мъртвите си в Петра през IV век пр.н.е., а през II век пр.н.е. Петра става столица на набатеите и има сложна система за водоснабдяване.
Снимка: iStock by Getty Images
Гравираните скални колони на Съкровищницата, или Ал-Хазне на арабски, формират най-емблематичната структура на Петра. Името произлиза от легендата, че голямата урна над фасадата му крие ценно съкровище. Но урната всъщност е направена от твърд пясъчник. Въпреки че легендата се оказа невярна, археолозите казват, че гробницата под Ал Хазне е безценно откритие, което ще им помогне да научат повече за тази изчезнала култура.
AI чете свитъци, изгорени от Везувий
През февруари изследователите обявиха, че са използвали система с изкуствен интелект, за да разчетат части от 2000-годишен свитък, изгорен при изригването на Везувий през 79 г. - същото вулканично изригване, което унищожава Помпей. Свитъкът е един от около 1800 папирусови свитъка, открити през XVIII век сред останките на Херкулан, древен римски град на около 16 км от Помпей, който според археолозите е бил унищожен от горещата пепел, скали и газ от вулкана.
Изригването превръща свитъците в овъглени буци, които се смятаха за нечетими. Но учените са сканирали една от тях с рентгенови лъчи и са използвали изкуствен интелект, за да разчетат написаното. Първоначалното откритие се състои от 15 колони с текст и повече от 2000 писмени знака за това как да се наслаждаваме на живота, вероятно написани от последовател на гръцкия философ Епикур.
Най-старото седло, откривано някога
Това седло на 2700 години е открито в гроб на жена в гробището Янхай (Yanghai) в края на пустинята Такламакан, в Северозападен Китай. Въпреки че хората са опитомили конете хиляди години по-рано, древните рисунки показват, че те обикновено са били яздени без седло или само с постелка или одеяло за ездача. Седлата са по-късен технологичен напредък, който позволява на ездачите да пътуват на по-дълги разстояния, без да наранят себе си или животните си.
Изследователите смятат, че конната езда е въведена в Китай от северните части на Централна Азия, но седлото, открито в Янхай е най-ранното, откривано някога. Изработено е от парчета кожа, зашити заедно, които са били пълнени със слама и животински косми. Такива органични предмети обикновено се разлагат бързо, но в този случай сухата пустинна среда ги е запазила.
Нефритена маска и изумителни гробни находки на маите
Богато украсена маска от парчета нефрит и миди, поставени на мястото на очите и зъбите, беше открита в гробницата на владетел на маите в Чочкитам в Гватемала.
Снимка: Francisco Estrada-Belli / Tulane University
Радиовъглеродното датиране показва, че маската датира от около 350 г. Откривателите смятат, че тя изобразява бог на бурята на маите. Такива маски често са били правени за погребенията на царски особи на маите. Също така гробницата на този владетел е била украсена с гравюри, издълбани с нож или длето във вулканично обсидианово стъкло.
Други открития, свързани с маите през 2024 г. включват генетичен анализ на останките на хора, принесени в жертва, открити близо до древния град Чичен Ица в Мексико, и изгорени човешки останки от друго място в Гватемала, което може да говори за политическа промяна.
Произходът на "олтара" на Стоунхендж
През август изследователите установиха, че олтарният камък близо до центъра на структурата е направен от пясъчник, който произхожда от Шотландия, на стотици километри от равнината Солсбъри, където се намира неолитният паметник. Подобно пътуване би било голямо начинание преди около 4600 години, когато според археолозите е бил поставен камъкът, тежащ повече от шест тона. И строителите вероятно не са използвали колела.
Снимка: iStock by Getty Images
Предишни проучвания показват, че гигантските изправени камъни в основния му кръг са направени от местен пясъчник, но по-малките сини камъни в него са донесени от югозападната част на Уелс, на повече от 160 км. Най-ранните части на Стоунхендж датират отпреди около 5000 години. Сега изследователите смятат, че в началото мястото е използвано за погребение, но е разширявано в продължение на хиляди години, за да се превърне в неолитен религиозен паметник.
