Проектът не урежда редица въпроси около финансите на общините, оплакаха се кметовете
Освен че бе внесен много късно – на 31 декември, така нареченият удължителен бюджетен проектозакон се оказа и с много пропуски. Проектът е значително по-кратък от удължителния закон, приет в края на 2022 г. и действал в началото на 2023-а, а разпоредбите са писани доста на едро. В бързането министерството на финансите (МФ) не е доуредило отделни въпроси, като за най-много проблеми сигнализират кметовете.
Това показа сравнение на удължителния проект, внесен от служебното правителство на Димитър Главчев, и последните подобни закони, гласувани в края на 2022 и преди това – в края на 2021 г. Въпреки пропуските проектът вчера мина на първо четене в НС и ще се изменя в съкратени срокове заради наличието на правен вакуум в управлението на публичните финанси.
За разлика от удължителния закон от 2023-а, новият проект не посочва конкретни членове и алинеи на закона за държавния бюджет за 2024-а, които ще продължат да действат и през тази година. Вместо това проектът посочва, че всички размери, бази, критерии, параметри, ограничения за разходите, определени в закона за бюджета за 2024 г., продължават да действат и през 2025-а.
„Това не дава достатъчна правна яснота какво точно продължава да действа и отваря врата за тълкуване“, коментира при гласуването на първо четене в зала председателят на бюджетната комисия в НС и бивш финансов министър Асен Василев.
В писаните на едро текстове са отпаднали отделни, подлежащи на уреждане детайли, които обаче са важни. Така например от новия удължителен закон отсъства изричният текст, че бюджетните организации, настанени в държавни и общински сгради, не плащат наем за тях.
Разлика спрямо удължителния закон от 2023 г. има и по отношение на правото да се емитира дълг. Законът за публичните финанси позволява при неприет бюджет да се емитира единствено дълг за рефинансиране на стар дълг. През 2025-а предстоят падежи по дълг в размер на 3,7 млрд. лв. В удължителния закон отсъства текст, който да позволява той да се покрива по линия на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. По нея има неизразходван лимит от близо 2 млрд. евро. Това означава, че ако трябва да се имитира дълг, това ще става на вътрешните пазари.
Много неясноти има и в правилата, по които общините следва да работят при отсъствието на приет национален бюджет. Проектът на кабинета не съдържа никакви конкретни разпоредби за бюджетите на общините. От сдружението на общините вече се оплакаха, че реално търпят последиците от липсата на бюджет. Пред бюджетната комисия в НС от сдружението на общините обявиха, че са получили само 50% от размера на субсидията за делегирани дейности и от трансфера за компенсиране на ръста на минималната заплата. Общините настояват в удължителния проектозакон да бъде гарантирано, че субсидиите ще се получават пълен размер. Кметовете иска изрично позволение разходите за заплати и тези с незабавна реализация да се финансират до фактическия размер, без да се ограничават от действалия година по-рано размер.
Общините настояват и за изрично записани срокове за превеждане на субсидията за капиталови разходи – до 5-о число, както и не повече от 15-дневен срок за разплащане на аванси и реални разходи по националната инвестиционна програма. Кметовете искат и да могат сами да финансират проектите по инвестиционната програма със собствени приход, ако имат такива, като в последствие тези суми бъдат възстановени от бюджета. Част от тези текстове фигурираха дословно в удължителния закон от 2023 г., като не е ясно защо финансовото министерство не е предвидило подобни уредби и в новия проект.
ТАКТИКА
Служебното правителство на няколко пъти направи погрешни преценки за времето и шансовете за приемане на проектозаконите, свързани с бюджета. Проектозаконът за държавния бюджет бе внесен на 13 декември при блокирано Народно събрание и неработещи комисии. Не е ясно защо МФ е било оптимист, че времето и волята ще стигнат за приемане на бюджета за новата година.
След като се видя, че проектът не се гледа, кабинетът се забави с изготвянето на удължителен закон. От правителството до последно твърдяха, че не могат да внесат такъв, защото има внесен проектобюджет и той не е отхвърлен. В крайна сметка внесоха удължителен проект в последния ден на 2024-а.Така страната осъмна в новата 2025 г. в бюджетна мъгла.
