Изследванията показват, че играта, включваща рискове, е от решаващо значение за развитието на децата. Но насърчаването ѝ може да бъде трудно за родителите.

Рисковата игра се определя като вълнуваща и изпълнена с несигурност форма на игра, която включва въображаеми или реални рискове. На плаж близо до Мелбърн, Австралия, изследователката, доктор по психология в Университета Дийкън, Мелбърн, Алитея Джеребин (Alethea Jerebine) наблюдава как двете ѝ дъщери се катерят по скали, които ѝ изглеждат опасни. Въпреки инстинкта си да ги спре, тя осъзнава, че това е част от естествения процес на поемане на рискове, който изследва в своята работа.

През последните две десетилетия научните изследвания доказват, че рисковата игра е важна за физическото, психическото и емоционалното развитие на децата. Тя помага за развитието на пространствена ориентация, координация, увереност и устойчивост при несигурност.

Възходът на рисковата игра

През 1996 г. в Норвегия е приет закон за безопасността на детските площадки, който води до премахването на по-рисковите съоръжения. Психоложката Елън Сандсетър (Ellen Sandseter) от Университета Дийкън, Мелбърн забелязва, че липсата на възможности за рискови дейности води до увеличаване на опасното рисково поведение при подрастващите. Тя започва да изследва играта, която децата определят като „страшна, рискова или вълнуваща“, и създава дефиниция за рискова игра: дейности с несигурност и възможност за нараняване или загубване.

Важно е да се прави разлика между риск и опасност. Рискът е предизвикателство, което детето може да преодолее, докато опасността е нещо извън неговите способности.

Кредит: Pxhere (CC0 Public Domain)

Ползите от поемането на рискове

Изследванията показват, че рисковата игра подобрява устойчивостта, самоувереността, социалните умения и способността за решаване на проблеми. Например проучване в Белгия установява, че само две часа седмично рискова игра значително подобряват уменията за оценка на риска при децата.

Играта на открито има допълнителни ползи, като по-ниски нива на стрес и тревожност. Психоложката Хелън Дод (Helen Dodd) предполага, че редовното излагане на предизвикателства учи децата как да се справят с физиологичния стрес, като учестено сърцебиене, и ги прави по-устойчиви на тревожност.

Практическо приложение

Привържениците на рисковата игра смятат, че родителите не трябва да насърчават децата си да поемат рискове насила, а да създават безопасна среда и да се отдръпват, оставяйки децата сами да водят играта. Топографията на площадките също играе роля – неравни повърхности и склонове предизвикват повече полезно рисково поведение.

В Канада изследователите използват виртуална реалност, за да проучат как децата се справят с рискове в контролирана среда. Виртуални сценарии, като прескачане на скали или пресичане на улица, позволяват безопасно изследване на уменията за управление на риска.

Кредит: Pxhere (CC0 Public Domain)

Културни различия и предизвикателства

В различните култури и социални среди подходите към рисковата игра се различават. Например в Скандинавия приемането на рискове е част от възпитанието, докато в страни с по-строги застрахователни и правни системи има повече ограничения.

Рисковата игра е ключова за развитието на децата, като им дава възможност да разширят границите на своите възможности.

Независимо, че този разговор не е лесен и колко бавно може да се променят културните нагласи, изглежда си струва усилията за интервюираните от Nature изследователи и дори според тях е вдъхновяващо. Сандсетър си спомня, когато синът й е бил на четири или пет години и е искал да се покатери на голям бор в семейната хижа, но го е било страх да се качи на върха. „Той работи върху това в продължение на три години“, спомня си тя, „докато един ден стоеше на върха и много се гордееше със себе си."

„Когато анкетирам децата, те наричат това чувство ​​като смес от страх и радост, въодушевление (scary-funny). Един вид удоволствие от страха“, разказва Сандсетър. „Колко прекрасно е това чувство."

Според Сандсетър това смесено чувство на въодушевление и страх, което децата изпитват по време на рискова игра, е едно от най-ценните и вдъхновяващи преживявания – както за тях, така и за възрастните, които могат да си припомнят радостта от изследването на света.

Справка:

    Hansen, E. B. & Breivik, G. Pers. Individ. Differ. 30, 627–640 (2001). Article  Google Scholar

    Lavrysen, A. et al. Eur. Early Child. Educ. Res. J. 25, 89–105 (2015). Article  Google Scholar

    Dodd, H. F., Nesbit, R. J. & FitzGibbon, L. Child Psychiatry Hum. Dev. 54, 1678–1686 (2023). Article  PubMed  Google Scholar

    Loebach, J., Ramsden, R., Cox, A., Joyce, K. & Brussoni, M. J. Outdoor Environ. Educ. 26, 307–399 (2023). Article  Google Scholar

Източник: Why kids need to take more risks: science reveals the benefits of wild, free play, Julian Nowogrodzki, Nature