Просветният министър Сергей Игнатов представи преди седмица проекта за нов закон за училищното образование. Потърсихме за коментар на предстоящите реформи Костадин Иванов, учител по български език и литература във Финансово-стопанската гимназия в Хасково. Завършил е Софийския унивеситет с отличен успех и е с 20 години педагогически стаж.

Костадин Иванов, учител по български език и литература

- Г- н Иванов, съгласен ли сте с предложението да се преминава в горен курс с двойка?

- Не е нормално да се преминава с двойка. През последните двайсет години непрекъснато отчитаме спад на образованието. Това се дължи на неконтролируемото правене на реформи. Поредната също е крайно излишна. За се прецени удачна ли е една реформа, трябва да се въведе от 1 клас и да продължи до 12 клас. А не пътьом да се променя учебния план.

Образовието няма нужда от реформа на парче. Няма последователност, приемственост и сигурност. За управниците реформата означава - да ги раздрусаме, да направим някаква промяна, след която ще даваме по-малко пари. Реформиран сектор за тях означава сектор, който ще иска по-малко пари.

В образованието и здравеопазването нещата не вървят. Болниците станаха търговски дружества, а ние не сме си признали, че сме такива. В болницата, за да получат пари, трябва да приберат един човек, да го сложат на легло, да го държат седем дни по клинична пътека и си взимат парите. При нас става същото - трябва да привлечем ученика, да го дундуркаме пет години и накрая получаваме някаква сума, че е при нас. Трябва да ухажваме ученика. А не може едновременно да го конролираме, обучаваме и ухажваме, за да не избяга другаде, където ще му е по-лесно. И това е част от реформата, която трябваше да докара по-евтино образование. Закрихме училища, не плащаме на персонал и за отопление. Излиза ни по - евтино, значи сме направили реформа.

- Как работите при това положение?

- Работя в прилично училище. Не казвам елитно. За да бъде елитно едно училище, означава за едно място в него да кандидатстват поне пет деца. В хасковските т. нар. елитни гимназии за едно място кандидатства един ученик. И за да не се каже, че не могат да издържат изпитите, се премина на тестове. Боб хвърлят и чакат на теорията на вероятностите. Така са съставени, че си длъжен да изкараш, ако не си голям карък.

Миналата година решавах теста по математика. Не съм поглеждал математика от 30 години. За 30 минути изказах добър 3.70. Оказа се, че не могат да ме приемат само за художествена гимнастика и флейта.

Децата нямат мотив за учене. Защото в българското образование няма нито морков, нито тояга. Никой не е изпъден, нито останал да повтаря. Преминаването с двойка е поредният удар.

Посочите ми училище, което през последните 10 години е оставило ученик да повтарял класа. Преподавам 18 години в ФСГ и за това време клас e повтарял само един ученик.

- Как ще коментирате идеята да се въведе целодневно обучение до 7 клас?

- До 4 клас го подкрепям, ще е облекчение за родителите. Но ако началните учителките ще трябва да станат и гувернантки, то учителите до седми клас, трябва да са звероукротители. Трябва да им дадат или автомат, или чанта с лексотан.

- Подкрепяте ли оценките за поведение?

- Този проект е тръгнал в странен вид. Всеки преподавател пише характеристика на ученика в анкетна карта. Дори не казваме какви успехи е постигнал, какво може и не може. Ние даваме оценка как работи в час- с желание или с нежелание. Има ли необходимост от непрекъснато напомняне или сам се съсредоточава.

Позитивно погледнато това се прави, за да знае родителят как детето му работи в училище. Да не се чуди защо резултатите му са такива.

На родителски срещи идват 50 процента от родителите и то на децата, които не са конфликтни.

Казвал съм, че ако някой иска, може да дойде всеки ден, аз съм в училище. Но никой не идва.

Ако един ученик е калпав, класният поне веднъж се е обадил на родителите. Ако те не са взели мерки, тази характеристика и оценка за поведение няма да имат роля.

- Ефективни ли ще бъдат предложените наказания - забележка, преместване в друго училище, лишаване от екскурзии?

- Пак опира до това как семейството възприемане на наказанията. Учениците се хилят, когато им кажат мъмрене - ще ме викнат някъде, ще ми размахват пръст и ще ми хвърлят плюнки насреща. Вкъщи, където са го изтървали това хлапе, въобще не им дреме. До изключване стигат извънредно малко деца и това са деца на видни хора в града. И започват :" Тия даскали ли ще ми изключат детето? Най-скъпата кола, която карат е 4 000 лева, на мен ли ще ми казват" Започват атаки през кмета, инспектората. Незнам в целия град дали ще се съберем в три таксита тези учители, които да издържим на процедурата и атаките, които ще дойдат отвсякъде.

Дори да издържи стигаме до педагогическия съвет, който трябва да гласува изключването. И след като колегата е дебелоглав, може да бъде оказан натиск върху повече даскали. Предрешено е какво ще се случи с ученика.

- Предвижда се глоба от 50 до 250 лева за родители, чийто деца не ходят на училище?

- Знаете какво става с дечурлигата, които всяка вечер клатят краката в заведенията и родителите не отиват да си ги преберат от полицията. Същото ще стане и при нас. Ще тръгнат да ни обвиняват, че го правим, за да им вземем парите. Други пък ще ни хвърлят парите и ще си вдигат престижа в собствените очи.

- Според вас това няма да има ефект.

- Ще има само един двама впечатлени. Не мога да бъда ентусиазиран. Това, което един министър може да измисли, аз после трябва да го приложа. На мен ще ми се увеличат задълженията. И броят на белите коси по главата.

- Под въпрос е дали учителите да имат право да стачкуват.

- Ако на един човек в критично състояние не се окаже лекарска помощ, той ще умре. Не може да обират домове и полицията да стачкува. Въпросът е дали нашият труд е такъв. Търпи ли отлагане? Един дюлгерин може да си нареди тухлите и след две седмици. Аз също мога да уча децата след две седмици.

Нека да изравнят заплатата на учителя с тази на офицера и ще се откажем от стачките. Всяко нещо може да се изтъргува. Увеличете ни заплатите, дайте ни придобивки и ние ще изтъргуваме правото на стачка. Кой олигофрен ще стачкува, ако му е добре.

Когато едно правителство иска да забрани стачките, на мен ми мирише на престоящи глупости в образование. Единственият начин да се реагира на крайни глупости са стачките.

- Вие какво предлагате?

- Младите хора трябва да знаят, че образованият човек се реализира по-добре в живота. Не може да им говориш, че най-важно е да подкарат джип и да ги накараме да учат.

Учителските заплати са част от цялата схема. Цени ли се трудът на образования човек? Щом не се цени, няма да имаме ефективно образование.

- Смятате, че ако ви увеличат заплатите, проблемите на българското образование ще се решат?

- Не. Моята заплата няма пряко отношение към качеството на моя труд. Когато ученикът застане срещу мен, не е без значение какъв е моят авторитет. Той се формира и на база отношението на държавата към мен. Отношението към образованието се определя от заплащането на висококвалифицирания човек.

Има две причини човек да свърши нещо - защото му е кеф и защото му се плаща. Ако не ми е кеф и не ми се плаща, защо да го свърша. Много е просто.

Интервю на Христина Котларска