Сред многобройните причини за половото безсилие (импотенцията) особено място заемат психогенните фактори. Съвременната наука отчита, че именно депресията или стресът са основни причини за психогенната импотенция.

Болните, страдащи от депресия, изгубват способността си да се наслаждават, а това е изключително силна бариера за еректилните функции. Тези хора изгубват самоуважение и надежда за бъдещето. Дори нещо повече - те са убедени че са заслужили своето унижение и сами не са в състояние да променят отношението си към живота.

Страдащите от други сериозни психически заболявания (шизофрения, мании) най-често предизвикват недоумение у околните, но тяхното състояние не може да бъде наречено потиснато.

Депресията е опасно заболяване, защото тя може да доведе дори до самоубийство. Много хора я смятат все още за пример за чисто емоционално разстройство и вярват, че тя трябва да се лекува с подходящо отношение и психотерапия, а не с медикаменти. Но това мнение често се оказва погрешно.

Сериозните психически нарушения са заболявания на мозъка. Традиционната психотерапия в подобни случаи действа слабо и дори може да навреди. По-добри резултати се постигат при използването на лекарства. Лекарите не смятат, че всеки импотентен мъж, който изпитва безпокойство и страх, трябва да обвинява тези чувства за своите проблеми. И безпокойството, и страхът могат да бъдат предизвикани от самата импотентност.

Всеки мъж под въздействието на стреса може да стане временно импотентен, но за да се превърне това състояние в постоянно, трябва да съществува по-сериозни проблеми: изгубване на работата, голям семеен конфликт и т.н.

Хората, които смятат секса за всекидневно задължение, а не за радост от живота, също са в рисковата група. От импотентност могат да страдат също много религиозните хора, тези, които са били подложени на насилие, а също и мъжете с изопачени представи за своите полови възможности.

Някои мъже по принцип не проявяват голям интерес към секса, но въздържанието от него не е заболяване, ако самият човек не страда душевно от липсата му.

Срещат се и мъже, нуждаещи се от нетрадиционни полови отношения например някои хомосексуалисти (активни), които при интимен контакт с жените, се оказват импотентни. В подобни случаи лекарят трябва първо да се убеди дали мъжът страда от абсолютна импотентност и едва тогава да прибягва до скъпо струващите изследвания.

Ерекцията изисква толкова добра координация на нервната и съдовата система, че дори мъжът, който постига желания резултат, поне в 1% от своите опити страда от психогенна импотентност.