Красимир Бачков

Някой задава ли си въпроса защо само за последните пет – шест години наглоста на българските турци премина всякакви граници? Защо за тях е едва ли не въпрос на чест как да причинят повече поразии и щети на държавата? То не бяха изцепки на кметове по Пиринско, из Родопите и Лудогорието, провокации ала братя Юзеирови и още много други. И защо се чувстват безнаказани и над закона, пита ли се някой?
Отговорът е изключително прост – защото осъзнаха, че БЪЛГАРСКА държава няма! Има сбирщина от организирани и свободно подвизаващи се престъпници, има рая, която някои наричат електорат, има територия с определени граници, но държава де факто няма! Турците открито ни презират, защото продадохме родината си на метър и килограм, при това за стотинки. Свидна земя, напоена с толкова много геройска кръв, бе заменяна като сливи за смет от български предатели. Не само турците, но и кой нормален човек изобщо би уважавал подобна сган, попаднала с машинации в управлението на страната. Дори циганите не ни бръснат за слива, просто защото ние сами не се уважаваме. А как да уважаваш довчерашният Сульо, който е влязъл във власта не за друго, а за да краде!
Много черен гняв се е събрал в душата на обикновения българин! Надвиснал е над земите ни, които реално са заплашени от преименуване в близко бъдеще. Като страшен град може да се излее този гняв, провокиран я от някое поредно безсмислено убийство на невинен българин, я от открито демонстрираната вече омраза към нас. Ние много търпим но когато се надигнем, ще стане наистина страшно! А няма да продължи дълго това изкуствено нагнетяване на напрежението между етносите. Идват черни дни и те могат да бъдат предотвратени май само от Бог. Ако Господ наистина е българин, ще ни прати я силно земетресение, я голямо наводнение или ужасен пожар. Бедствията за миг ще унищожат заграбеното нечестно от народа и ще изравнят хората по естествен начин. Независимо колко зловещо звучи подобна молба, май само по този начин бихме разбрали, че освен българи, турци и цигани, сме и хора! Че освен да се мразим, можем и да си помагаме. Защото загубената човещина може да се върне не от президенти и премиери, а от болката, засягаща всеки от нас. Щом не ни стига ума да живеем и се трудим заедно, без да се ненавиждаме и пречим един на друг, нека всичко се реши така! Дай ни Боже справедливост, защото в българските съдилища и по земите български такава няма! Прати велико наказание на многото грешници, за да им се отворят очите и душите за истината! Защото в ада който сме си спретнали сами, едва ли ще агонизираме още дълго. Помогни ни Господи, в който общо взето не вярваме! Ние всичко сме си заслужили.
Красимир Бачков

Бел. Ред. Красимир Бачков е един от най-талантливите съвременни белетристи. Живее и работи във Варна. Редовно сътрудничи на Haskovo.net.

Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.

Заглавието е на Haskovo.net.