Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, се е превърнал в такъв гигант, след като е погълнал по-малка планета, съобщи сайтът Феноменика, позовавайки се на китайски и американски учени, предаде БТА.
Гигантската планета, която е над 120 пъти по-голяма от Земята, има много малко ядро с тегло от 2 до 10 земни маси. Учените, ръководени от Шу Лин Ли от Пекинския университет, мислят, че ядрото й може да се е изпарило в титаничен сблъсък с планета до 10 пъти по-голяма от Земята.
Екипът е моделирал какво се е случило при сблъсъка. Симулациите показват, че летящият към Юпитер космически обект се е сплескал като палачинка при влизането в атмосферата на газовия гигант. Той се е забил в ядрото на планетата след около половин час и енергията от сблъсъка е изпарила голяма част от ядрото. Изпарилите се тежки елементи са се смесили в водорода и хелия в атмосферата и така от ядрото на газовия гигант е останала само малка част. Това обяснява не само защо ядрото на Юпитер е толкова малко, но и защо атмосферата на планетата има повече тежки елементи в сравнение със Слънцето.
Сатурн има подобен свръхбаланс на тежки елементи в атмосферата. Според учените това също може да се дължи на удари със скалисти обекти, по-малки от Земята. Те обаче са се разпаднали преди да стигнат ядрото му.
Според учените планетите в Слънчевата система са създадени от сблъсъци на по-малки планети-джуджета, обикалящи около новопоявилото се Слънце. При тези сблъсъци те са се слели заедно и са образували по-големи планети. Според тях Земята и Луната са резултат от гигантски сблъсък между две планети с размера на Марс и Венера.
