Каменната сватба край Кърджали. Няма местен човек, който да не е чувал за нея. За този изключителен природен феномен е говорено и писано много през годините. И все пак познаваме ли го? Не съвсем. Оказва се, че дори в Кърджали има хора, които не знаят къде точно се намира.....
Казано накратко - до село Зимзелен само на около 5 км от областния град. За повече подробности – просто тръгнете и го вижте. Личното впечатление и усещане са най-важни. Въоръжете се с търпение. Указателни табели не липсват, но се броят на пръстите на едната ръка. Новоасфалтираният гладък като масло път, ремонтиран с пари от европрограмите, е хубава изненада за скептиците. По шосето няма нито една дупка, така че спокойно може да щурмувате местността с автомобил, както го правят туристите от страната. Ако сте си кърджалийец, най-добре е да се разходите пеша. Вземете само вода и удобни обувки. Ако сте по-претенциозни, няма да е зле да помислите и за храна.
Колкото и известна да е Каменната сватба, колкото и да е посещавана, в радиус поне на километър няма нито едно заведение, нито една пейка, стол, маса или чадър. Което е странно, защото едва ли биха останали празни под жулещото слънце. Със затоплянето на времето напливът на туристи расте правопропорционално на температурните градуси. Веднъж изкачите ли се горе на хълма, гледката, която ще се открие пред очите ви, е забележителна. Неповторима, величествена, впечатляваща, невероятна, завладяваща, въздействаща, уникална, великолепна, магическа, феноменална.....ако знаете повече прилагателни, описващи правилно това природно пано, може спокойно да ме допълните.
Работата е там, че докато стоите, втренчени в цветовете и формите пред вас, трудно ще концентрирате равълнуваната си мисъл. Незнайно защо, но като стоят на хълма възрастните се вцепеняват втренчено и изпадат в мълчаливо съзерцание, наподобяващо транс, докато децата буквално пощуряват и крещят превъзбудено, тичат обезумяли ту в едната, ту в другата посока.
Името Каменна сватба е дадено заради двете високи розови фигури, оприличени от преданието на булка и младоженец. Извиващо се след тях шествие наподобява пък истинска сватба. Самите фигури са раположени на склона на едно възвишение. Заради различните окиси, с които са наситени скалите, някои са с розов цвят, други със зелен, жълт или бял. Белите се рушат по-лесно от цветните, които са с повече метални примеси и са значително по-здрави.
Формирането на чудноватите фигури е започнало преди около 40 млн. години. Тогава Източните Родопи са били на дъното на топло плитко море, разтърсвано от непрестанна вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красивите скали. Наричат се риолитови туфи. Вследствие на движенията на земната кора, водата се оттеглила и туфите са се издигнали. останалото се е потрудила пак природата. Топлината, студа, вятърът и дъждът са изваяли сегашните форми.
Легендата разказва, че тези неповторими скални творения са свързани с любовта на един млад момък, влюбен в девойка от съседно село. Залинял той от желание по изгората си и изпратил бащи си да я иска за жена. Както било обичайно, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела голяма сватба, пищяли зурни, думкали тъпани. Взели сватовете момата и тръгнали към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а най-отпред нагиздена, качена на муле и със забулено лице, била булката. До нея вървял свекърът. След като минали малката рекичка, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Зърнал свекърът красивото бяло лице и занемял пред хубостта й. Нечисти мисли минали през главата му и я пожелал. Разбеснял се тогава вятърът, разфучал се, вкаменил булката, свекъра и всички сватбари. Останал само момъкът. Вцепенен от мъка и ужас, той заплакал горко и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите се образувало малко езерце.
Унесохте ли се в приказката? Сигурно. Обикновено така действа на всеки тази тъжна любовна история.
Чудната панорама в местността се допълва от зелен килим. Скалната композиция е обградена от мека трева и пъстри цветя. Ако потърсите, ще откриете дори и билки. За мащерката носете си торбичка. Расте навсякъде из хълма. През цялото време докато сте край застиналата сватба ще ви гложди чувството, че замръзналите фигури аха-аха да се размърдат и шествието да продължи по пътя си.
Красимира НЕШЕВА Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ
