Георги Русев е един от собствениците на най-големия терариум на Балканския полуостров. Във вилата си край Хасково отглежда около 300 змии. Екзотичната колекция допълват тарантули, игуани и крокодили.

Роден е в Хасково през 1967 година. Завършил е Вечерната гимназия, както казва "за по-голям успех". Кандидатства биология, но не го приемат.

През 1992 година създава ферма за пепелянки, но липсва пазар за змийска отрова и бизнесът пропада. След това с Красимир Христов и Георги Еленски създават терариум. Тримата учредяват Тракийското херпетологично дружество.

Георги Русев, херпетолог

- Вярно ли е, че ви е ухапала черна мамба?

- Това са вестникарски измислици. Сериозно ме е хапала само една пепелянка. Снимахме за телевизия "Рекординг" как се хващат пепелянки край село Татарево. Операторът искаше да снима как пускам последната. Държах я за опашката, но гледах към него. Питам дали е готов. Отклоних си вниманието и ме удари по ръката. Усетих страшна болка. Казах им, че трябва да тръгваме за болницата. Но да не се притесняват. Това е сериозно ухапване и често завършва със смърт.

Вече влязохме в двора на болницата, когато ми стана зле, не можех да сляза от колата. Цялата ми ръка беше толкова подута, че се наложи да режат ръкава на блузата. Казах на Красимир да се обажда вкъщи да слагат житото да ври, че работата е сериозна. Докторите ме гледаха изумени, изглеждах им луд.

- Наистина ли мислехте, че ще умрете?

- Не съм си мислел. Знаех какви са последствията. Четири дни бях на системи. Лекарите искаха да остана още, но подписах декларация, защото имах уговорка с един софиянец от Института по зоология да хващаме змии. На същото място, където ме ухапа.

Веднъж пък ме оплю една кобра. Опасно е, защото можеш да ослепееш. С месеци ме боляха очите и оттогава не виждам добре.

Друг път показваме змиите в читалище "Заря". Обяснявам на едни посетители, че мрежестият питон не е опасен. Не е агресивен и могат да се снимат с него. Но не беше хранен. Отворих клетката и ме захапа за ръката. Почна да се увива около ръката ми, защото мисли, че съм храна. Питонът има много зъби, пробива множество кръвоносни съдове. Голям резил стана

- Разкажете за инцидента с крокодила, който вече е в зоопарка в Хасково.

- Той е много агресивно животно. Не ме ухапа, удари ме с вързана уста. За да му вържеш устата, трябва да му скочиш отгоре. Вързах му я, трябваше да му вържа и краката. Той е много здраво животно и блъска яко. При замахването ме прободе по крака със страничния си зъб. Все едно ме удариха с нож. Скъса ми вените и шурна кръв. Стегнах си крака с тиксо, трябваше да отида в болницата да ме зашият.

-Там не ви ли попитаха как сте пострадал?

- Казах им, че ме е ударил крокодил. Те знаеха, че има изложба. Макар че докато ме шиеха, една от сестрите ме попита:"Наистина ли ви удари крокодил?"

- Какво мислят за вас приятелите ви?

- Някои други казват: "Той е луд. Отваря клетката на мамбата и я бута, за да й вземе водата". Но аз знам какво правя. Нашето дружество отглежда най-отровните змии в света. Питони и игуани можеш да видиш във всеки зоомагазин. Имаме всички видове мамби, тайпани, кобри, австралийски смок.

- Не се ли притесняват близките ви за вас?

- Може и да се тревожат, но не им е проблем. Не съм сигурен, че ще остарея.

- Защо тогава не се захванете с нещо по-безобидно?

- С какво - да сея тютюн или да гледам пипер?!

- Добър бизнес ли е това в България?

- Толкова е добър, че не знаеш докога ще си жив.

- Застраховка имате ли?

- Имам. Поискаха повече пари, защото съм се занимавал с опасни животни. Тази година за първи път си направих застраховка "Живот".

- Твоят колега Стив Ъруин умря нелепо - уби го скат.

- Никой не е умирал от скат. Все едно мен да ме ритне кон и да умра. Въпреки че обичам конете. Преди време в Слънчев бряг Тони, от австрийски цирк, искаше да ми даде едно малко камилче срещу мрежест питон. Какво да я правя тази камила - да я вържа и да я доведа в Хасково? Съвсем ще ме вземат за луд. Но му помогнах да купи два крокодила. След две години прочетох във вестника, че Тони го е убил крокодил.

- Кога хванахте първата змия?

- Още тригодишен. Бях за риба с баща ми. Той беше хванал две водни змии и ми ги подаде да ги държа. От него съм научил много за животните. Беше автоинструктор, но публикуваше разкази за животни в сп. "Природа и знание". Бях хванал змиите, но ме беше страх. Силно ги стисках и ме захапаха за ръцете. Пусна малко кръв, но продължих да ги държа. Изплаших се, но не смея да извикам. Как ще покажа, че ме е страх?

- Как преодоляхте този страх?

- Не може да не те страх. Лудият не го е страх. Но ти не може да трепериш и да ловиш змии. Имам съм случай - храня мамбата и тя изскача. Само по къси гащи съм. Тръгва срещу мен, вървя назад и с ръцете търся щипки, за да я хвана.

Като дете непрекъснато носех смоци вкъщи. Баща ми беше по-благосклонен от майка ми. Влечугите обаче се криеха из къщи и трудно ги намирах. Един смок се беше скрил в гардероба между сгънатите дрехи.

Веднъж бяхме на къмпинг "Перла". Да съм бил най-много на 10 години. Щяхме вече се прибираме, когато хванах едно змийче. Исках да го взема в Хасково. Майка каза, че няма да се качи в колата, докато не я махна. Разревах се, исках си змията. Пуснах я до палатката на едни чехи. Тя се вмъкна при тях, те изкочиха, стана голям цирк.

Преди няколко години правехме снимки с анаконда край морето. В Слънчев бряг снимахме англичани, които една вечер засякохме в басейна на хотела. Искаха да вкарат анакондата в басейна. После трябваше да я изкарат, ама ги хвана шубе. Наложи се да влизам аз. Открих я под стълбите. Когато излязох с нея, вече се бяха събрали поне 300 туристи и пляскаха. Все едно съм спасил басейна от незнам какво.

- Как внасяте отровни змии в България?

- Последният път внесохме черни мамби и кобри от Южна Африка. Трябваше да летят с авиокомпания "Луфтханза", но те в последния момент отказаха да качат пратката. Няма директен полет и трябваше да летят от Йоханесбург до Хамбург и оттам до София.

Накрая "Олимпик еър" се съгласиха да ги вземат. Пристигнаха, но чаках 12 часа на митницата на летището, за да си ги прибера. Въпреки че имах всички необходими разрешителни.

- Кой е най-безумният въпрос който са ви задавали за змиите?

- Какво ще стане, ако изпусна змия? Казвам им, че ако изтървеш мамба през пролетта, ще живее безпроблемно до октомври. Дори крокодил да пуснеш в язовир или река, ще си живее. Но през зимата ще умре. Тропическите видове не могат да оцелеят в нашия климат. Хората не знаят и ги е страх. Те си представят как изпускам змиите, а те се размножават в Хасково. Убиват хората, само аз оставам. Мога да измисля сценарии за изтървани мамби.

- Най-големите митове, свързани със змиите?

- Филмите разказват как Клеопатра я ухапва кобра, тя ляга и спокойно умира. Това не може да се случи. След ухапването започват спазми, блокира се дишането, кръвта се съсирва или разрежда-зависи от отровата. Болката е ужасна. Няма как да умреш леко, ще се мъчиш.

Или пък тези индийци, които свирят на кобрите. Те не свирят на змиите, защото нямат уши, а на публиката. Защо не хапят ли? Ами зашиват им устата. Гледат ги три месеца и взимат други.

- Уместно ли е сравнението, че жената е като змията?

- Не. Но в кръга на шегата мога да кажа каква е разликата. Когато те ухапе змия, съдбата ти ще се реши до ден два. Може да умреш и по-бързо. С жената е цял живот- мори те бавно.

Интервю на Христина Котларска