Учени от Шведския институт по космическа физика са открили, че намагнитизираните райони, предимно на обратната страна на Луната, които са известни като магнитни аномалии, действат като своеобразен щит. Те отразяват слънчевия вятър и предпазват повърхността от слънчевата радиация, съобщи "Сайънс дейли".
Откритието ще помогне на специалистите да разберат по-добре взаимодействията между слънчевия вятър и лунната повърхност и защо се образува вода в горните й слоеве. Щит на Земята срещу слънчевата радиация е магнитосферата на планетата. Повечето планети и луни в нашата Слънчева система обаче са тектонично мъртви. Това означава, че ядрата им са спрели да се въртят преди милиони години.
Без предпазен слой повърхността на тези планети и луни, сред които Марс, Венера, Меркурий, Луната и марсианската луна Фобос, постоянно е "обстрелвана" както от слънчевия вятър, така и от метеорни тела. В резултат на това взаимодействие на естествения спътник на Земята се е образувала твърде неравна почва, известна като реголит.
Анализирайки данни от прелитането на индийския космически апарат "Чандраян-1" над магнитните аномалии на обратната страна на Луната, авторите на настоящето изследване са открили значително по-малко количество отразени водородни атоми. Това означава, че слънчевият вятър не е достигнал до лунната повърхност и че магнитните аномалии действат като щит, който предпазва Луната от слънчевата радиация, подобно на магнитосферите на няколко планети в Слънчевата система.
