Гражданите водят пред журналистите в подаването на заявления за информация
България е на трето място в света по прилагане на Закона за достъп до обществената информация. Това стна ясно при заключителната работна среща по проекта" Местните медии и свободата на информацията в България" между регионалните координатори на Програма Достъп до информация и холандския експерт в тази област Роже Флюгелс.
"Българските медии обаче тепърва се изграждат като независими. Така, както това се случва в началото на една демокрация", смята холандският експерт. „В България имате спящи медии и будно гражданско общество, а в Холандия е обратното - медиите са в по-голяма степен обществени наблюдатели от различните граждански организации и отделните граждани”, коментира още на срещата Роже Флюгелс. Освен от личните си наблюдения, натрупани при престоя му у нас в рамките на проекта, който се финансира по програма МАТРА на външното министерство на Холандия, експертът прави заключенията и на базата на проучване, според което 80 % от заявленията за достъп до информация в България са подадени от граждани, а само 20 на 100 от журналисти.
Между България и Холандия обаче няма контраст във факта, че медиите не са безпристрастни, коментира още експертът. Един от лостовете и в родината му, и у нас институциите да упражняват по-голяма власт над средствата за масово осведомяване бил „убийствения поток от информация”, която разпращат пиарите към редакциите. Ако в България обаче един инфоотдел в министерство се състои от десетина РR-и, то в Холандия работят около 150 души, които се грижат за разпращането на съобщения. По този начин и новините се насочват и управляват твърде много от властимащите, твърди Роже Флюгелс.
При обиколката си у нас като лектор на срещите с журналисти в 26 града, експертът останал шашнат от броя на регионалните медии. За холандския познавач на тънкостите при получаването на информация, няколко вестника, интернет медии, радиа и местни телевизии са прекалено много за община от порядъка на 25 000 души например. Като сравнение Роже Флюгелс посочи, че в Холандия местните вестници са общо 18-по един във всеки от 18-те региона на страната. Съществената разлика у нас и при тях при качествената обработка на информацията идвала от там, че в холандските местни редакции работели десетки журналисти, а много от местните вестници в България се правят от двама-трима души.
Освен това била потресаваща и разликата между български регионален вестник, който излиза обикновенно в тираж от около 1 000 броя и холандски такъв, който се печатал за не по-малко от 50 000 абоната.Именно тези факти навявали на Флюгелс усещането, че масово българските медии са във фаза като при началото на изграждането на демокрацията. Все пак обаче холандският експерт призна, че през последните години България има най-зрялата и развита форма на прозрачност на информацията в региона. Страната ни е белязала в това отношение много по-добри резултати от страни като Мекедония и Модова, където програма МАТРА също е работила.” Резултатите от проекта в България са впечатляващи и постигнати за кратко време”, подкрепи заключенията на Флюгелс и заместник -посланика на Холандия Мартайн Елхерсма, който също беше гост на дискусията. Според него основна заслуга за това страната ни да е на едно от водещите места в Европа и света по прилагането на Закона за достъп до обществената информация е именно на Програма Достъп до информация. Като любопитен факт холандският гост посочи, че страната му е копирала идеята на ПДИ за ежегодните награди, които се присъждат за прозрачност на информацията на Денят на правото да знам -28 септември и през тази година подобни отличия са дадени и в Холандия.
В края на срещата беше премирана и единствената по рода си у нас книга с текстове на журналисти от цялата страна, които разказват за различни ситуации, трудности и дори куриозни казуси, с които са се сблъскали в практиката си при търсенето на информация.Книгата „ Купувам/Продавам брега на Дунав” съдържа 60 истории- хронология на нелекия път, който българските журналисти, граждани и администрация са изминали през последните 10 години, ползващи процедурите на Закона за достъп до обществената информация”, смята съставителят и редактор на книгата Николай Нинов.
Мая Манолова
