Празничната трапеза на Нова година трябва да е много богата, каквато е и тази на Бъдни вечер, но да се различава с блажните ястия. Това каза Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Националния етнографски музей при БАН.
Нова година е следващият по важност зимен празник. Нарича се още Сурва, Василица или Васильовден, в различни региони на страната е известен под различно наименование.
"Това е един празник, свързан отново с повратен момент в природата. Всичко това определя и богатството на цялата празнична обредност. Голямата близост на тази обредност с коледната дава основание да се счита като един коледно-новогодишен обреден цикъл при българите”, посочи Мишкова. Според нея обичаите и всички обреди около Нова година може да се групират в няколко основни групи – обредната трапеза срещу празника, сурвакането и познатите ни дружини от маскирани лица. Това, което обединява новогодишните обреди, е специалната обредна трапеза, предаде Фокус.
"След като постите са приключили, едно от задължителните ястия е варената свинска глава или пълнена кокошка, петел, пуйка”, обясни Мишкова. По думите й – един от изключително важните елементи на трапезата е хлябът. Той има кръгла форма, символиката на кръга е ясна – това е безкрайното, съвършеното, цикличното. Хлябът е украсен с различни стилизирани изображения. В различни региони на страната в този хляб се слага пара, други прибавят различни дрянови клончета.
Другите храни на трапезата са същите, като на Бъдни вечер. Добре е да се сложат жито и орехи. Задължително вечерята се прекадява, защото това е втората кадена вечеря след Коледната. В новогодишната вечер хлябът се разчупва, гадае се за късметите.
"Като всяка една подобна трапеза, свързана с някакъв повратен момент в природата, отново се извършват различни гадания. Това са предсказания за времето, за реколтата, за бъдещия живот на всеки член от семейството. В някои краища на страната очакват да разберат кой ще бъде човекът, който ще кисне на вечерята, като на кисналия се дава първият приплод от домашните животни. В много райони в огъня се хвърлят дрянови пъпки, а понякога и житни зърна и се наричат за всеки член от семейството. По това дали пъпките ще пукат или ще подскачат, се гадае за здраве и за живот", каза още Мишкова. Тя обясни, че с първата хапка от трапезата се гадае за задомяване. А в много региони от страната неженените членове на фамилията – и момците, и момите всъщност са слагали първия залък от хляба под възглавницата и се е смятало, че този, който сънуват, ще е техният бъдещ жених.
