По традиция в края на мразовитата зима посрещаме с радост и повсеместни пожелания за здраве Първи март. След Коледа,това е следващия календарен празник, който с духа и същността си подхранва надеждите за ново начало. Твърде често журналисти, фолклористи, етнографи го определят като най-българският от българските празници. В действителност корените му са дълбоко в древността и датират много преди формирането на българската народност.
Какъв ден е Първи март?Като елемент на календар, предхождал Юлиянския, той е начало на стопанската нова година, на една слънчева година, която под влияние на древните перси е придобила разпространение в Източното Средиземноморие. Днес иранската нова година е известна с названието Навруз и е останала като официален празник само за мюсюлманите шиити. Силата на традицията и ритмиката на селския живот са съхранили почитането й у редица народи.
Кълновете на този празник по нашите земи можем да търсим по време на Омировата Троя, когато тракийските племена са осъществявали контакти с иранските номади в Мала Азия. Официално обаче Първи март става начало на календарната година едва в Зороастрийска Персия. Тук под влияние на египетския и вавилонски календари се възприема слънчева година, състояща се от 365 дни. Мощта на Персийската държава при Дарий и Ксеркс правят този календар твърде популярен в огромен ареал. Системното подражание от страна на тракийската аристокрация на персийския двор е един от възможните пътища за възприемането му в Древна Тракия. Не е изключено популярността му да е поддържана от силното влияние на източните религиозни култове по време на Римската империя.Християнските ереси: манихейство, павликянство, богомилство,както и мюсюлманското алианство са насители на тази традиция през Средновековието.
Ето как го описват етнографите: В Авренско децата стават рано,обикалят три пъти дворовете,звънят с чановете и викат заклинателно:”Бягайте змии и гущере,Баба Марта идва с ножачките и копачките,с огънче и пламенче”.Жените с нови премени помитат дворовете и кошарите,събират старата слама и шума на двора и я запалват.Децата преди да прескочат огъня измиват очите си.Битува суеверие,че ако не го направят,очите им през годината ще бъдат слепени и ще ги болят.За да бъдат здрави майките им ги закичват по ръцете с бели и червени вълнени конци.Връзват мартеници по коланите и невестите,а момичетата кичат плитките си.Не са забравени и животните и преди всичко малките агънца и теленца.За берекет се връзват мартеници,както на ведрото с мляко,така и на бурилото с масло.
Освен в Авренско етнографката Мария Николчовска е констатирала празнуването на баба Марта в Ивайловградско,Кирковско и Ардинско. Обичаят се е съхранил не само сред християнското , но и сред мюсюлманското население.Регистриран е в селата Добромирци, Бенковски, Горски извор, Чорбаджийско,Вълчанка ,Млечино и др. За връзване на мартеници по животните в Безводно пише д-р Гани Ганев.
Според Мария Николчовска традиционната мартеница, израбетена от бяла и червена вълна има своя древен корен в схващането за апотропейната роля на червения цвят. Прибавянето на белия цвят води началото си от празника на семейството на Бабинден, когато също се прави ритуално закичване с бяла и червена вълна. Широко разпространено в Източното Средиземноморие е схващането, че белия цвят символизира ритуалната чистота и мъжкото начало, докато червеният цвят се свързва с женската природа. На места като Ардино и Млечино се използва бяла и черна вълна. Белият и черният цвят в славянската религиозна система символизират живота и смъртта,здравето и болестта. В Родопите се срещат и разноцветни мартеници, а в Мелнишко и Софийско вместо червена или черна, се използва оцветена в синьо вълна. За украса се добавят парички,синци,чесън. Конецът на мартеницата винаги е усукан на ляво. Често се изработват човекоподобни бели и червени фигурки,наричани в някои райони Пижо и Пенда. Това название ,както и символиката на цветовете отвеждат отново в дълбока древност,когато се зараждал празника. В зороастрийския дуалистичен модел мъжът и жената са равнопоставени, схващане застъпено в космогоничните представи. Началото на човешкия род според персийската митология са поставили Мартйа и Мартайанг. В цялостен вид митът е изложен в петнадесета глава на религиозната книга „Бундахишна”. Че се касае за родоначалници на човешкия род ,свидетелства и запазените в нашия фолклор названия на празника „Баба Марта”при християните и „Стара Марта” при мюсюлманите. Касае се за един древен,здраво свързан с природата празник, който дълбоко в своята същност е посветен на семейството,на неговата здравина и плодовитост.Този празник е надживял опитите на други религии да го абсорбират,запазвайки езическата си характеристика. Времето му е дало възможност не само да се съхрани по нашите земи, но и обогатен от формиралите народността ни етноси, да придобие специфичен български облик. Така народът ни се е сдобил с два новогодишни празника: предримската Баба Марта и християнската Коледа.
Георги Кулов
