Легендарната историческа дата 9 март 1230 година, която завинаги остава в българската история с победната битка на Цар Иван Асен Втори при Клокотница, днес фокусира гражданска почит. Поводът е празник на историческа памет и гордост само там, където такива има. Търновци не пропускат всяка година на този ден да отдадат дължимото – с литийно шествие, научно-исторически форуми или културни изяви. Българският град, който обаче носи името на Цар Иван Асен Втори, странно и нелогично неглижира точно тази дата в културния си календар. Безспорна истина е, че именно в годишния културен календар на Асеновград, който като опис и финансиране е неразделна част от бюджетния пакет всяка година, този празник изобщо липсва. Защо асеновградчани не отбелязват най- величавата битка на патрона на града си? Защо изобщо Асеновград продължава да не си е намерил историческите опорни идентификации, върху които да празнува и да знае чие име носи? Защо единствено протоколното поставяне на венци от колцина политически активи и една професионална гимназия на този ден регистрира гражданското внимание към историята на този ден? Все въпроси, на които отговорите са пестеливи, най- малкото, защото никой особено не се е развълнувал достатъчно. Впрочем по аналогичен начин стои анемично и фокусирането на асеновградчани към Асеновата крепост- едва преди година общинарите инициираха и то по повод юбилея на откриването на Асеневия надпис, литийно шествие от Крепостта до централния площад. Идеята повече не се повтори, защото никой не намери историческа дата в календара, на която да го осмисли. Едва няколко дузини са и тези, които почитат Крепостната църква „Св. Богородица Петричка” на храмовия й празник. А историческата памет се храни, за да живее. С поколенията е същото.
Ели Христова