Сексът щеше да е различен, дори и болезнен, ако мъжете не бяха еволюирали и не бяха изгубили малките твърди бодли на пенисите си, които все още са налични върху половите органи на някои примати, предадоха Ройтерс и БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
Авторите на проучването от Медицинския институт "Хауърд Хюз" и Станфордския университет са установили, че някои ключови различия - като например по-големите мозъци на хората и липсата на бодли върху мъжките пениси - се дължат на липсващи фрагменти ДНК, отговорни за включването и изключването на гените.
Проучването подкрепя идеята, че гените, които контролират активността на други гени, са изключително важни и че с тях може да се обясни защо хората са толкова различни от другите бозайници.
За целите на изследването специалистите са сравнили генетичния код на човека с този на шимпанзетата - най-близките му сродници, и на други бозайници. Изследователите са открили 510 генни сегмента, които са налични при шимпанзетата и други бозайници, но липсват при човека. Почти всичките от тези сегменти са регулаторни гени - генетични "ключове", който влияят върху активността на съседни гени.
След това учените са направили компютърен анализ, за да идентифицират изтритите ДНК сегменти, които са били струпани около специфични гени.
"Открихме повече промени, отколкото очаквахме, в близост до гените, участващи в сигнализацията на стероидните хормони, както и известен брой делеции близо до гените, играещи роля в мозъчното развитие", обяснява Дейвид Кингсли от изследователския екип.
Специалистите са открили например, че един от сегментите от ДНК, който е изтрит от човешкия геном, е отговарял за развитието на сензорни мустаци като тези при мишките, както и за развитието на твърди бодли като наличните върху пенисите на много бозайници.
"Хората винаги се изненадват, когато научат, че половите органи на много организми са покрити с подобни образувания", казва Кингсли. Изследователят обяснява, че тези бодли обикновено се срещат при видове, които се чифтосват бързо - като например мъжките шимпанзета, които се състезават, за да оплодят една или две женски.
Бодлите представляват образувания от кератин - протеина, изграждащ ноктите. Те често са разположени върху сензорни рецептори и учените допускат, че отстраняването им ще удължи копулацията. При хората загубата на бодлите е спомогнала за удължаването на половия акт и за създаването на моногамни връзки.
Друга интересна делеция е била разположена близо до ген, който контролира растежа на мозъчните клетки. Заличаването на този сегмент от ДНК е допринесло за развитието на по-големия мозък при хората. И двете еволюционни промени вероятно са настъпили, за да посрещнат репродуктивните нужди на хората.
Авторите на проучването се надяват, че освен физическите различия в човешката еволюция, ще могат да разберат по-добре и някои важни физиологични различия, като например защо хората са податливи на болести като рак, артрит, малария, Алцхаймер, Паркинсон и зараза с вируса ХИВ.