В последния априлски ден температурите навън са доволни, точно като от утре да тръгва майското време. И по станимашките улици владее едно приятно ухание – цветя, треви, заведения. Е да, ама има и не дотам приятни гледки и аромати по същите тия улици. Как тук на първо място човек да не се сети за уличните контейнери за смет на Асеновград. Те са преди много други неща пред очите ти. Веднъж те са т.нар. „тройки” за разделно събиране, втори път, традиционните контейнери за обща смет. И едните, и другите, се оказват вече активно място на ежедневен интерес- от клошари, които търсят ценното в общата смет, до мургави събратя, които авансово изпразват пластмаса, стъкло и хартия, за да отърчат първи да изтъргуват стоката като вторични суровини.
На кого е грижа състоянието на същите тези контейнери, ли ? Кой трябва да носи дерт, ако такъв контейнер е пробит и през основата му изтичат зловония по улиците? Ами има ли глобени такива, дето изпразват разделните контейнери и щъкат, включително в централната площадна част? Клошарите не попадат в санкции, ясно е, никой не ги безспокои, когато ритуално мъкнат дрехи, стари парцали или странни вехтории обратно от контейнера навън. А онова, което не им хареса, просто го зарязват проснато на земята… Клошарите са новата градска екстра, вероятно след просяците. И едните, и другите, не предизвикват ничие негодувание, както вонята от пробитите контейнери или проснатите по земята ненужни парцали, пресяти след „сортирането им”. Е как тогава по станимашките улици да владее пролетно ухание…
Елена Христова
