Физици от ЦЕРН от колаборацията ALPHA са успели да опазят атоми на антиводорода от анихилация в продължение на 1000 секунди, като по този начин са подобрили досегашния рекорд (също техен), съобщи сайтът arXiv.org.
Според учените те за първи път са успели да измерят разпределението на енергиите в уловените атоми, а също да сравнят получените резултати с данни от компютърни модели.
Изследователите се надяват, че развитието на тяхната технология ще позволи да се изучат много от свойствата на антиматерията, по-специално да се намери отговор на въпроса за гравитационното взаимодействие с материята.
Антиматерията е теоретично описана от Пол Дирак през 1928 г. като огледален антипод на материята. Когато енергията се превръща в материя, се получава частица и неин огледален образ – античастица, която е с обратен електрически заряд.
В нормално състояние атомите имат положително заредени ядра с протони, около които кръжат отрицателно заредени електрони. Антиматериалните съответствия на тези атоми са с отрицателни ядра и положителни електрони. При среща на материя с антиматерия те мигновено анихилират с взривно отделяне на енергия.
Първите античастици са открити през 1930 г., а през 1955 г. е създаден и антипротон. Опитите те да бъдат синтезирани успяват чак през 1990 г. Тогава в ЦЕРН създават 10 атома антиводород, но не успяват да ги опазят от анихилация.
В рамките на проекта ALPHA учените изучават възможността за съхранение на атоми на антиводорода в специален магнитен капан при температура под 0,5 келвина. Предишният рекорд за време за опазване на атоми на антиводорода от анихилация бе 172 милисекунди.
За получаване на антиматерия са използвани антипротони (няколко десетки милиона), получени в пръстена AD, и позитрони (за техен естествен източник може да послужи изотоп на натрия 22Na).
При взаимодействието им се образуват атоми на антиводорода. След няколко етапа на пречистване и охлаждане в магнитния капан попадат няколко хиляди атома на антиводорода.