Днес отбелязваме 135 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

В 12 ч. сирените в цялата страна ще оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

През 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) в будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.

През 1854 г. Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.

През 1858 г семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.

През 1863 г. Христо завършва калоферското трикласно училище.

През 1867 г. започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 2 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.

По повод 135-та годишнина от гибелта на Христо Ботев от 11.00 ч. Столична община организира тържествена церемония за отдаване на почит. Събитието ще се състои пред паметника на поета - революционер в Борисовата градина с участието на Националния гвардейски оркестър и Хорова асоциация "Света София" – България". На церемонията ще присъстват представители на държавните институции и членове на Общонародна фондация "Христо Ботев".