Защо родопските кметове стават бегълци ?

Мехмед Сюлейманов от Боровина е поредният, избрал чужбинския гурбет пред управническия стол

Кметът на село Боровина в Маданска община Мехмед Сюлейманов спокойно може да бъде събирателен образ на родопските кметове в малките селца, които търсят изход от кризата и поемат пътя на гурбета. Всички сядат на стола с надежда и хъс, да направят нещо добро за съселяните си и да оставят следа в местната история.

Картината обаче, особено през последните години, е като черно-бяла снимка, в която светлината става все по-малко, а фигурите все повече се губят в тъмната реалност на живота.

"Заплатата от 350 лв. не стига, а проблемите на местните хора са много и не зависят от мен", признава самият Мехмед. 33-годишният управник на маданското село излезе в отпуска, трупана през целия му мандат и тръгна по пътя на гурбетчиите.
Още не е решил къде ще си вади хляба - във фермите на Англия или строежите в Германия, но е сигурен, че вече не може да издържа.


"Все ще намеря нещо, ще работя, гладен няма да остана, но не се издържа вече така", признава младият градоначалник. Не крие, че не очаквал колко ще е трудно да управлява родопското селце. В едно обаче е сигурен, че няма да се кандидатира отново на изборите наесен и никога вече не ще да е кмет. Заради българската реалност и тези обществени и икономически условия, в които живеят всички.
Мехмед е завършил техникум по туризъм в Смолян и работил като шофьор във фирма в града.

После го съкратили и решил да отвори магазинче за хранителни стоки и барче в родното Боровина. Бизнесът обаче изобщо не върви, защото местните масово са безработни и едва свързват двата края. Често купуват на вересия и то само най-нужното. Случват се дни, в които до вечерта в касата не влиза и лев, всичко се записва в тетрадката за борчове. Когато дойдат пенсиите и социалните помощи, хората плащат и още на другия ден отварят нова страница за вересии.

Боровина е като всички родопски селца-красиво, бедно и забравено от властта.
В семейството на Мехмед също е трудно, съпругата му доскоро работела по програма за временна заетост, но и тя вече е принудена да си стои вкъщи. Двете им момиченца са на 5 и 15 г. Скоро и малката ще стане ученичка, а  разходите непрекъснато растат.

"Добре че поне основното училище в Боровина се запази, та да имат къде да учат децата", реди кметът.  
На плещите на Мехмед лежи и грижата по двамата му родители. Те са млади, майка му е на 53 г., а баща му на 58 г. Но са инвалиди и сами си плащат лекарствата с пенсийките. Поне по сто лева месечно от скромния им бюджет е за животоподдържащи хапчета.
 Несгодите на близо 500-те души в селото са много и младият кмет признава, че не може да се справи. Казва, че нищо не зависи от него и единственото, което чувал „от горе” е, че нямало пари.

 Нито за път, нито за създаване на препитание на местните хора.

В Мадан рудодобивът едва крета, а зад всеки баир има село с разбити пътища и безработно население.

Сюлейманов не успял да оправи поне единствения път от селото до общинския център Мадан.
Сега проектът отлежава на бюрото в кметството, а 15-те километра, правени през 1987 г., вече са дупка до дупка. В началото на мандата при старата власт, младият кмет успял да започне пътя към съседното село Катраница. Парите секнали и сега 4 км. са само черен горски коловоз.

  На предишните избори Мехмед се явява за кметския стол с надеждата, че ще оправи животът на съселяните си, а и своя. Кандидатира се като независим, а е избран с подкрепата на БСП. Никога обаче не е членувал в партия, нито пък е бил съпричастен към определена политическа сила.

Днес, малко преди да стегне куфарите и да поеме пътят към чужбина, е категоричен само в едно :

"Който иска, да заповяда. Ние тук сме забравени и нищо не става".

Щиляна Чакърова

 

Източник: smolyan.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Случаен виц

Последни новини