• Ужасяваща неграмотност на теста по езикова култура в ПУ. Всеки трети - скъсан

Ужасяваща неграмотност и 33% двойки. Това е изводът от тазгодишния изпит по езикова култура в Пловдивския университет, с който се кандидатства за най-много специалности. 953 от явилите се общо 2 876 кандидат-студенти са скъсани, пълната шестица е само една, а отличните работи - 61. Най-масови са фонетичните грешки при употребата на звучни и беззвучни съгласни, заради което се получили абсурди като апостул и пророг. Комисията се е натъкнала и на следните “нови” думи: одвзивчив и люблюобвилен. В първата задача кандидатите трябва да подчертаят вярно написаната дума измежду 60 примера. За 20 грешки комисията пише двойка. Така е и във втора и трета задача. Скалата е същата като на предварителните изпити, за да може кандидатите да са равностойни. 29 на сто от младежите са оценени с “добър”, а 580 имат тройки. Петиците са 445.

“Когато излязоха резултатите от матурата по български и беше отчетен по-висок успех от миналата година, се обнадеждих, че този випуск е по-силен. Преди две години направихме статистика и съпоставихме резултатите от изпита с бележката от зрелостния изпит. Разликите бяха драстични - като се започне с една и се стигне до три единици разлика. Имаше момиче с 6 на матура и 3.20 на теста. Ако и сега сравним бележките от дипломата с тези от изпита, отново ще се установят фрапиращи разлики”, коментира председателят на проверяващата комисия Теофана Гайдарова. Тя е на мнение, че високата оценка от зрелостния изпит дава погрешна представа на кандидата за знанията му и така се получавала изкривена самооценка. Това била поредната мечешка услуга от средното образование. Масово учениците не заградили като правилно написана даже думата “висшистка”, която била изписана без грешка в първата задача. За да опровергае твърденията, че се дават само изключения от правилото, Гайдарова посочва някои от думите, за чийто правопис са проверявани знанията на зрелостниците - мокет, детектив, бърлога, басейн, летище “Пловдив”. Именно в първа задача обаче имало кандидат-висшисти с по 40 грешки, изпод чието перо се родили бисери като могъд и архепилаг.

Да се коригират правописните и граматическите грешки в текст за Кирило-Методиевото дело, е било условието на втората задача. Имало фрапиращи писмени работи, в които на всеки ред е допусната грешка. Зрелостниците явно се затруднявали и при употребата на причастия. Това личи от изречения като “Мислейки върху това, автобусът дойде”.  По третата задача кандидатите имали да поставят препинателните знаци, но и това ги затруднило. Младежите се стараели да направят проверка на думите, но тъй като не знаели смисъла, не можели да направят удачна сверка. В една от писмените работи например думата “коситба” била проверена така: Имало едно време една коситба. Продължавала тенденцията да се бърка латиница с кирилица заради скайпа и есемесите.

“Масово не се знае смисълът на думите и оттам се получават двусмислици в текстовете на собствените им съчинения. Така се стига до неуместната употреба на думи, които в повечето случаи са неудачни”, коментира Гайдарова и дава пример с: “Данте Олигери и героя му Дон Кихот”. Вместо неблагоприятни, някои писали неблагоприлични условия на труд. Неуместната употреба проличала най-вече в четвъртата задача, където кандидатите трябвало да напишат текст на тема “Човек не е самотен остров, откъснат от света”. Освен че масово използвали клишета, единици се сетили да направят паралели с литературни творби, камо ли да дадат цитати. В повечето съчинения мисълта била правилно интерпретирана от гледна точка на логиката, че човек е обществено същество, но добрите текстове се брояли на пръсти. Затова пък не липсвали бисери от рода на: “Островът не е сам, защото около него има риби, които плуват постоянно”.

“Преди две години си казах, че това е най-тъжната кампания, която съм имала от 1994 година насам. Тази година резултатите бяха по-плачевни. Навремето отнемахме по 50 стотни за грешка на първата задача и по 40 - за втората. Ако сега това стане, само двойки трябва да пишем. Не мога да посоча бисери, защото, за да има бисери, трябва да има мисъл. А мисъл няма”, добавя Гайдарова. Трагедията е, че най-слабите отиват в “Педагогика” и след това влизат в училище, а кандидатите с по-високи бележки атакуват специалностите в икономическия факултет и “Право”, където не се признават матурите.

“Сега ние трябва да наваксваме пропуските, вместо да надграждаме. Не може студенти да грешат съществително и прилагателно, подлог и сказуемо”, коментира Теофана Гайдарова.

КАКВО ДА СЕ ПРОМЕНИ

Критериите за матурата да са ясно определени предварително, а не след края на зрелостния изпит и още в 8 клас децата да са наясно какви ще бъдат изискванията. Обучението по български език да не приключва в 7 клас, а да се учи до 12-ти като практическа граматика, да се развиват умения за създаване на текст и да се овладяват различните стилове. В някои училища учебникът по български даже не се купувал. Сега учениците учели разбъркано фонетика, морфология и синтаксис и не можели да си изградят стройна система за овладяване на езиковите норми.