Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие". Тачи се от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Свети Илия живял около 900 години пр. Христа в град Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името - означава "крепост Господня".
Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника. При смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Народните представи рисуват Свети Илия като господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за светеца. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
За Асеновград празникът е от особено значение, затова параклисите, посветени на светеца, са толкова много – четири на брой, и са разположени в четирите посоки на града. По този начин градът и цялото усвоено от него пространство са защитени от култови сгради. Най-много хора за празнника се събират при манастира „Свети Илия“ край града. Прави се молебен за дъжд на открито. Иконата на светеца се изважда отвън и се четат освен редовните молитви и такива към свети Илия, който да „развърже“ облаците и да даде на земята дъжд „навременен и благовременен“, но да не праща градушка.
Освен носещите името на светеца - Илия, Илин, Илиян, Илина, Илинка, Илияна, Илко, Илчо, Илка, Личо, Лина, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
