Българската православна църква почита днес църковния празник Успение (заспиване) на свети Иван (Йоан) Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ.
Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца. По традиция днес в Рилския манастир ще бъде отслужена литургия в памет на светеца, който е основал църковната обител.
Най-великият светец на българската земя е роден около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма днес (край град Дупница). Бил е съвременник на княз Борис и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобният се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си Иван Рилски отишъл на пълно уединение и там съставил своето "завещание". Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит. Славата му се разнася и в Русия и целия балкански полуостров.
Около 980 година мощите на светеца са открити и пренесени в София.
