Скалното светилище Белинташ вероятно е с 2000 години по-старо от Хеопсовата пирамида. Археолозите на обекта са почти сигурни, че платото е започнало да се използва за езически ритуали от древното население на Родопите още в 5-ото хилядолетие преди Христа. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които били датирани към каменно-медната епоха. Вертикалните изсичания в скалите приличат на човешка глава и се предполага, че намесата върху твърдата скала е направена през 5-ото хилядолетие пр. Хр. Ако предположението на д-р Бориславов и колегите му се докаже, това ще означава, че по древност Белинташ може да се окаже сериозен конкурент на Перперикон, пише Монитор.

Археолозите искат да докажат тази си хипотеза по време на започналите разкопки в подножието на Белинташ, които ще продължат до 1 септември. Финансирането на проучванията тази година е с 40 000 лева от Министерството на културата. Това съобщи д-р Борислав Бориславов, който е ръководител на разкопките.

„Не се знае какво племе е живяло по тези земи по това време. За този период няма никаква писменост и е спорен въпросът дори дали населението от 5-ото хилядолетие има връзка със следващото от 3-ото хилядолетие”, обясни зам.-ръководителят на разкопките Мартин Христов. Той уточни, че работата на археолозите е да проучат дали има още вертикални изсичания под пластовете пръст и камъни от следващите хилядолетия. Ако такива бъдат открити, археолозите ще бъдат сигурни, че още в 5-ото хилядолетие преди новата ера древните са ползвали Белинташ за молитви към езическите си богове.

„Не само в България, но и в Европа не са известни такива вертикални изсичания в скалите, които да могат да бъдат датирани към 5-ото хилядолетие преди новата ера”, каза Мартин Христов.

Още в началото на тазгодишните проучвания в участъка под олтара археолозите се натъкнали на паднали камъни от изкуствено градена скала. Горе на платото пък личали следи от порта. Експертите се зачудили за какво са служили тази каменна стена и порта, но предположили, че древните са направили официален подход към светилището си.

„В участъка под олтара се оказа, че камъните, които са се срутили, са били обработвани и са част от каменна стена. Това беше изненада за нас, защото засега предполагаме, че там е имало каменна стена. Датираме я към елинистическата епоха – 4-и - 3-и век преди Христа”, каза д-р Бориславов. Според него откритият по-рано път, изсечен в скалите към светилището, отвежда точно пред входа на древната порта и каменната стена.

„Това е оригиналният път, изсечен от траките в скалите към светилището, който отвежда към платото. Пътят през скалите минава под вертикалните изсичания и води точно към портата”, обясни ръководителят на разкопките.

Разкопките на Белинташ продължават втора поредна година. През миналата те бяха подкрепени с 30 000 лева от Министерството на културата, а обектът получи статут на национален, подчерта кметът на Асеновград д-р Христо Грудев. Той уточни, че в Министерския съвет е внесена преписка археологическият обект да бъде стопанисван от община Асеновград. Това ще даде възможност на местната власт да кандидатства за финансиране с проекти от европейските програми за развитие на туристическите атракции, инфраструктурата и за продължаване на разкопките.

Белинташ ще разкрие тайните си, едва когато вземе 8 жертви.

Така д-р Борислав Бориславов припомни пророкуването на баба Ванга за езическото светилище. През годините до момента на платото са загинали четирима, но по-добре да няма повече жертви, а светилището да запази тайните си, каза д-р Бориславов. Поверието, че мястото е свято и на него се концентрира положителна енергия, кара мнозина да изминат трудния и дълъг път до Белинташ. Към 400 туристи в почивен ден посещават светилището, са преброили археолозите на обекта. Силният интерес на туристите обаче води и до замърсяване на платото с от фасове, недоизпити сокове и книжни салфетки. Друг елемент от осъвременяването на древното светилище е обкичването на дръвче на самото плато с книжни салфетки. Хората ги връзвали за дръвчето с част от дрехите си, като си пожелавали здраве и благополучие, обясни Виржиния от София.

Многобройни изсичания в скалите археолозите открили и на самото плато. Там още през миналия век били намерени два кладенеца, в които се съхранява дъждовна вода. Единият е с дълбочина 1,90 метра, а вторият – 2,40 метра. Предполага се, че древните са ги направили, за да имат вода по време на престоя и ритуалите си на Белинташ.