Община Асеновград подписа договор с Министерството на регионалното развитие за реализиране на проект за подобряване на инфраструктурата около Асенова крепост. Стойността му е 3 200 000 лева. 2 666 000 от тях са европейското финансиране. Останалата сума се осигурява от общинския бюджет. Това съобщи пред журналисти кметът на Асеновград д-р Христо Грудев. Днес той заведе репортерите до самата крепост, за да им разясни нагледно проекта. Той предвижда реконструкция на пътя до крепостта, разширяване на вече съществуващия паркинг, изграждане на информационен център и на културно-информационен център в криптата на църквата "Света Богородица Петричка". Подстъпите към църквата и самата крепост ще останат в автентичен вид, като на по-опасните места се обмисля да се изгради пътека с парапети, но изнесена над автентичната пътеки така, че да не променят сега съществуващата инфраструктура.
Има идея и за мултимедиен проект за художественото осветяване на крепостта и църквата. Ще бъде укрепена и свлачищна зона, която се намира под самата крепост. Което по думите на Грудев е наложително, тъй като в противен случай има вероятност самата крепост да се пропука. Реализирането на проекта стана възможно едва след като Министерски съвет, чрез Министерството на културата прехвърлиха правото на стопанисване на община Асеновград.
Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. През Средновековието тя претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от 13 в., дело на цар Иван Асен ІІ.
Най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Света Богородица Петричка” /13 в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /14 в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.
От юни 2010 година правото на стопанисване е предоставено на община Асеноовград. Въведена е туристическа такса за посещение, която е 3 лева за възрастни, по 2 лева на човек при организирана група над 10 души и по 1 лев за ученици и студенти. До края на 2010 г. на приходите от посещения са били малко над 36 000 лева. От началото на 2011 г. до края на август техният размер вече е близо 44 000 лева. По данни на Туристическия информационен център най-много посетители има през почивните дни.
Проектът предвижда извършване на теренни археологически проучвания на източния скат на крепостта, уточни директорcj на историческия музей Иван Дуков. В горната част на ската има неразработени жилищни помещения, очаква се в долната част да се разкрият също останки от сградна архитектура, както и движещи се предмети – монети, съдове, останки от оръжия, допълни той. Дуков смята, че проблем в работата на екипа ще създаде силната замърсеност на терена, тъй като има натрупани много изхвърлените от туристите предмети, а скатът трудно се почиства. Ръководител на екипа е Росица Морева.
Разкопките са финансирани с 30 000 лева от Министерството на културата и с 1 500 лева от общинския бюджет. "Съфинансирането ни осигурява половината от находките да останат в музея в Асеновград и правото останалата половина да бъде показвано три пъти в годините тук, на място", обясни д-р Грудев.
Разкопките на Асенова крепост започват през 1969 г., като досега е разкопан и показан феодалния замък, който се намира на върха. Там има разкрити две водохранилища, вътрешна крепостна кула, малка крепостна църква, ползвана от феодала, който е живял там и 3-4 представителни сгради. От 2005 г. се работи на източната тераса на крепостта /отгоре на долу/, където се е намиран т.нар. жилищния квартал, като целият терен се изчиства до основната скала. До момента са открити много предмети на бита и последната теория, която Морева определи като най-истинска, е, че на тази тераса се е намирал военен гарнизон. Това се потвърждава от факта, че най-масово се намират върхове на копия, на стрели /31 бр/, остатъци от боздугани, части от шпори, бръснач, джобни ножчета. Едновременно с военните атрибути се откриват и предмети на бита /копчета, прешлен от вретено, фрагменти от стъклени гривни, токи/ което дава основание да се предположи, че военните на крепостта са живеели заедно със семействата си.
Населението, което е живяло тука датира от каменно-медната епоха – 5 000 г. пр. н.е., минава през тракийско поселение и тракийска крепост и най-вероятно има и тракийско светилище. По време на разкопките са намерени ямички в скалите ориентирани към изток, които най-вероятно са използвани с култова цел. Предполага се, че всяко тракийско семейство е имало по една ямичка, която се пълнела с мазнина и се палели фитилчете, подобно като кандило. Така че, археолозите са уверени, че тук е имало тракийско селище, тракийска крепост, която крепост е продължава да съществува през римската епоха, за което свидетелстват монети от 6 век. А находките /монети/ от средновековието започват от 10 в. и свършват през 17 в. В началото на 18 в. - 1706 г., един френски лекар-пътешественик посещава Асеновград,и след това разказва колко красив бил градът, колко махали имал и че населението било изцяло християнско. Според неговите записки тогава вече крепостта е била в руини и не е съществувала.
Сега екипът на Росица Морева разкрива жилищни помещения, скални ниши, върху които най-вероятно също е имало жилища, тъй като е намерена керамика - доказателството за наличие на жилища. Мечтата на археоложката е да открие друга църква в жилищния квартал, като предполага, че те може да са и повече от една. Предполага, че в жилищния квартал най-вероятно е имало малка църква, в която са се молили ежедневно, а голямата са посещавали по празниците. До момента само на източната тераса са разкрити останки от 14 жилища, което предполага население от около стотина души. Част от сградите са разрушени през 19 век, като с камъните са построени подпорни стени и скатът е терасиран и засят с лозя.
Има данни, че през 1410 година тук се е крил султан Баязид от брат си Сюлейман и на това място двамата са водили сражение. Най-вероятно част от крепостта е разрушена по време на тази битка. От там насетне няма писмени данни за състоянието на крепостта и най-вероятно тя е разрушена по естествен начин.
Сред намерените монети е и златна корубеста монета от края на 12 и началото на 13 век. На лицето на монетата е ликът на Света Богородица. На обратната й страна са изобразени Адроник ІІ и синът му Михаил ІІІ и Исус Христос по средата, който ги благославя. Най-много са намерени медни монети от първата половина на 13 век, което по думите на Морева означава, че районът е бил обитаван пълноценно. Сред находките е и монета на Иван Александър.
