С края на лятото се засилват страховете на хората от сезона на високите сметки - зимата. Според социологическо проучване на "Алфа рисърч" икономическият песимизъм на българина нараства прогресивно.
От 38%, които в края на миналата година са очаквали скорошно подобрение в страната, вече само 19% имат тази надежда, каза за БТА Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа рисърч". Предстои ново изследване на обществените нагласи, което е много вероятно да покаже още по-голям спад в позитивните очаквания.
Българската песимистична нагласа до голяма степен е провокирана от реалността, коментира и психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН Маргарита Бакрачева. Средата не осигурява стабилност, а когато става въпрос за определяне на ролята и мястото ни, не можем да разчитаме единствено на вътрешните си цели и мотивация, казва тя. Според доцента медиите също изиграват своята роля за засилването на песимистичните настроения. Следването на принципа, че "добрата новина е лошата новина" неминуемо води до формирането на страхове и негативни очаквания.
Пак според данните от проучването на "Алфа Рисърч" 73% не виждат икономическо оживление, а 78 на сто продължават да ограничават потреблението си.
Допълнителен натиск върху психиката на българите оказва и усещането, че са рамкирани в ситуацията, в която живеят, коментира още Бакрачева. Световната финансова криза намалява възможностите за намиране на стабилност, поне в материален аспект, и това допринася за повишаването на стреса.
По думите й, когато човек се сравнява със съседите си в собствената си държава, доходът не е от толкова силно значение. Когато става въпрос обаче за сравнение с жители на други държави, ефектът е много-по-висок, защото парите са важни не сами по себе си, а защото създават по-висок стандарт и по-добри условия за живот.
Българската песимистична нагласа до голяма степен е провокирана от реалността, коментира и психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН Маргарита Бакрачева. Средата не осигурява стабилност, а когато става въпрос за определяне на ролята и мястото ни, не можем да разчитаме единствено на вътрешните си цели и мотивация, казва тя. Според доцента медиите също изиграват своята роля за засилването на песимистичните настроения. Следването на принципа, че "добрата новина е лошата новина" неминуемо води до формирането на страхове и негативни очаквания.
Пак според данните от проучването на "Алфа Рисърч" 73% не виждат икономическо оживление, а 78 на сто продължават да ограничават потреблението си.
Допълнителен натиск върху психиката на българите оказва и усещането, че са рамкирани в ситуацията, в която живеят, коментира още Бакрачева. Световната финансова криза намалява възможностите за намиране на стабилност, поне в материален аспект, и това допринася за повишаването на стреса.
По думите й, когато човек се сравнява със съседите си в собствената си държава, доходът не е от толкова силно значение. Когато става въпрос обаче за сравнение с жители на други държави, ефектът е много-по-висок, защото парите са важни не сами по себе си, а защото създават по-висок стандарт и по-добри условия за живот.
Източник: Asenovgrad.NET