За вота: дарители срещу заплащане. Преглед на националния печат

Изборите са доминиращата тема във вестниците в четвъртък.

„Идват избори, на които граждани не биха се поколебали да продадат гласа си, а кандидати за местната власт са готови да манипулират резултатите и да перат пари за кампанията си. Асоциация "Прозрачност без граници" обяви тревожна тенденция - близо една пета от българите биха пуснали бюлетина срещу заплащане.

"Сериозни опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините" отбеляза в междинния си доклад мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В документа са отразени и оплакванията на опозиционни партии, че техни кандидати са били притискани, за да се откажат от участие в местните избори, включително чрез данъчни проверки на фирмите им или на техни близки...

В изборната търговия не се подбират средства - от раздаване на храна, през опрощаване на заеми до бъдещи ангажименти на кандидатите. Програмният директор на "Прозрачност без граници" Катя Христова отбеляза, че в асоциацията имат информация, че действащи кметове насрочват раздаването на дърва и въглища за зимата току преди изборния ден и така влияят на избирателите...

Наблюдателите регистрират и нова изборна схема - кандидати вече купуват и дарители, чрез които да изперат парите с неясен произход за финансиране на кампанията им.

От Ботевград дошъл сигнал, че местна коалиция "набирала" (формални - б. р.) дарители на по 1000 лв., срещу което те получават по 100 лв...

Според асоциацията, която от 10 години следи финансирането на кампаниите, практиката не е съвсем нова - и досега са засичали в един ден подозрително много 18-годишни да даряват по 1000 лв. За първи път обаче получават сигнал, че "услугата" е платена." - пише „Дневник".

В. „Стандарт" също цитира Катя Христова:

„По думите й "не се подбират средства" при предлагането на корпоративен вот. На гласоподавателите се дават както пари, така и хранителни стоки, опрощават се заеми, обещават се бъдещи ангажименти...
В около 10 на сто от сигналите хората изразяват съмнение, че ще бъде опорочен вотът чрез фалшификация. Близо 20 на сто от гражданите, обърнали се към асоциацията, са дали информация за купуване на гласове, а около 15 процента са изразили недоволство от избирателните списъци и начина на гласуване на 23 октомври.

Около пет на сто от сигналите се отнасят до липсата на надписа "Купуването и продаването на гласове е престъпление" върху агитационните материали на участниците в предстоящите избори. Най-често това нарушение се наблюдава при агитационни материали на ДПС, "Атака", както и на местни коалиции и участници във вота."

В. „Труд" публикува данни от социологически проучвания за президентския вот на агенция „Медиана" и НЦИОМ:

„Към 18 октомври за кандидата на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев са готови да гласуват 29,8% от българите, номинираният от БСП Ивайло Калфин получава 23,2%, а независимата Меглена Кунева - 17,1%. Това сочат данните от актуалното представително проучване на "Медиана"...
За един месец разликата между тримата основни претенденти намалява - като вече е в рамките на около 6% както между първия и втория, така и между втория и третия. Възходящата тенденция е най-силна при Меглена Кунева...

Скъсяване на дистанцията между Плевнелиев и Калфин отчитат и от НЦИОМ...
Кандидатът на ГЕРБ продължава да води с 30%, но губи 2 на сто в сравнение с първата седмица на кампанията. За Калфин биха гласували 21% - той отбелязва ръст от 3%. От НЦИОМ отчитат, че процентите на Кунева остават непроменени отпреди месец - 8%. Четвъртата позиция е за Волен Сидеров ("Атака") с 4%, следват го десният Румен Христов с 3% и независимият Светослав Витков с 2%.

Ако днес има балотаж между Плевнелиев и Калфин, за кандидата на ГЕРБ биха гласували 45%, а за червения избраник - 29%. Плевнелиев може да разчита на подкрепа от симпатизанти на "Синята коалиция" и "Атака", а Калфин - на електората на ДПС."

В. „24 часа" помества същите социологически данни, като допълва:

„Резултатът за трите кандидатпрезидентски двойки, изчислен само върху заявилите, че категорично ще гласуват, е следният: 40% за Плевнелиев-Попова, 28% за Калфин-Данаилов и 9% за Кунева-Христов. Според социолозите тези данни потвърждават, че ще има балотаж...

Според проучването на НЦИОМ ГЕРБ и БСП можели да разчитат на по 80% от гласовете на симпатизантите си. Но мобилизацията на двата електората достигала 90% при проиграване на хипотетичен балотаж...

Социолозите отбелязват, че при балотаж кандидатите на ГЕРБ биха могли да разчитат на гласове от симпатизантите на Синята коалиция и "Атака". Кандидатът на БСП пък би привлякъл гласове от ДПС. Любопитно, но избирателите на Меглена Кунева не посочвали свой фаворит при балотаж Плевнелиев-Калфин...

Проучването (на „Медиана" - б. р.) показало, че общо 38% от избирателите са в състояние да променят избора си на вота, което означавало у че са възможни всякакви пренареждания.

Проучването показвало и страх от тормоз заради политически убеждения. Това било по-характерно за малките населени места. В национален план 23% от избирателите заявявали, че изпитват страх от негативни последици заради политическиа им избор."

„Секционните комисии ще дебнат за заснемане на бюлетината" - информира в. „Сега".

„Секционните комисии зорко ще следят дали някой от гласоподавателите няма да се опита да заснеме бюлетината и начина, по който е участвал във вота, се разбра от думите на двамата говорители на ЦИК Бисер Троянов и Ралица Негенцова. Членовете на СИК ще имат право дори да влязат в тъмната стаичка, ако имат съмнения, че някой използва фотоапарат или мобилен телефон, за да се отчете, че е гласувал за човека, на когото е продал гласа си. Ще се анулират и бюлетините, ако те бъдат разгънати и показани след отбелязването." - се казва в публикацията.

Вестниците отделят място и на темата на киберпрестъпленията.

В. „Труд" информира, че броят на извършените престъпления в интернет се е увеличил с 50%.

„Кражбата на самоличност е най-често срещаното престъпление в интернет, съобщи Явор Колев, началник сектор "Борба с киберпрестъпленията" в ГДБОП, цитиран от БНР.

С петдесет процента е увеличен броят на извършените незаконни действия в онлайн пространството в сравнение с миналата година.

Огромен е броят на опитите за атаки към финансови институции, както и създаването на фалшиви профили и интернет страници, чрез които се правят опити за кражба на данни от банки и сметки на частни лица..." - пише всекидневникът.

В. „24 часа" помества статия по същата тема.

„По време на днешната конференцията по киберсигурност и киберпрестъпност за Югоизточна Европа американският посланик Джеймс Уорлик заяви, че всички ние знаем колко добре са подготвени българските учени, математици и информатици, но уменията им в дадена област могат да бъдат използвани и за злосторничество.

В тази връзка той посочи, че сериозни киберпрестъпления се извършват и от територията на България. Уорлик подчерта, че през последните години експерти на ФБР и „Сикрит сървис" са работили активно с отдела „Компютърни престъпления". Отделът действа много активно и в момента с агент на ФБР." - информира вестникът.

„Човекът, който извършва престъпления в интернет няма строго определен профил, обясниха от ГДБОП. Това могат да бъдат хора, които имат криминално мислене, имат необходимите познания, а и с изостряне на кризата се увеличават тези, които имат много добри познания, но се опитват да придобият материална облага, казаха специалистите.

"Световното интернет пространство няма граници. Нашите престъпници, за съжаление, са много добре интегрирани в световните престъпни групи. Те имат определени роли. В някои случаи са изпълнители, а в други - организатори", обясни Колев.

По думите му, приоритетите на спецслужбата се променят. Можем да кажем, че сега се насочваме към противодействие на чисти компютърни престъпления, каквито са нерегламентирани достъпи до мрежи и системи, кражбата на лични данни, заяви той.

На малко по-заден план остава кражбата на интелектуална собственост благодарение на въвеждането на легални платформи за разпространение и вече масово потребителите имат достъп до легална продукция..." - пише по същата тема в. „Стандарт".

Злоупотребите с европейски средства също присъстват на страниците на всекидневниците в четвъртък.

„Политическият директор на Европейската служба за борба с измамите със средства от фондовете на ЕС (ОЛАФ) Никълъс Айлет изрази днес загриженост за способността на съдебните власти в България да произнасят присъди. Той направи този коментар при представянето на годишния технически доклад на службата за водените проверки и разследвания в страните от ЕС по съмнения за злоупотреби с европейските фондове, предаде БТА.

България очаквано остава на първо място в статистиката по броя на водените разследвания и други сходни действия до края на 2010 г. по случаи със съмнения за злоупотреби - 81. Имаме тясно сътрудничество с властите в България, информацията за много от съобщените случаи дойде от тях, отбеляза Айлет." - пише „Дневник".

„България отново е голямото разочарование за пазителите на парите на европейските данъкоплатци. В годишния доклад на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ България е сред 6-те страни от ЕС, откъдето идват най-много сигнали за злоупотреби и измами с европейски средства. И за трета поредна година страната ни е номер едно в Европа по подадени нови сигнали за злоупотреби. България остава на първо място и в статистиката по броя на водените разследвания и други сходни действия до края на 2010 г. по случаи със съмнения за злоупотреби - 81.

Всъщност в България нивото на измами е по-високо, отколкото в повечето останали страни от ЕС, което е видно от сравнително големия брой засечени измами, заяви за в."Сега" говорителят на ОЛАФ Павел Борковец. Той отчита и положителен знак - нарасналият брой сигнали и разследвания показват, че правоохранителната система се движи в правилната посока и злоупотребите се засичат. Но обобщава, че въпреки че има положително развитие, остава да се свърши още много работа." - пише по същата тема в. „Сега".

„Най-голяма част от разследванията у нас са в областта на земеделието - те са 61. Следват операциите по сигнали за злоупотреби с външна помощ и със структурни фондове - съответно 9 и 6, а 3 са разследванията за контрабанда на цигари. Част от тези операции са за измами с евросредства по програми на ЕС, които започнаха да се усвояват предимно при кабинета на Бойко Борисов." - допълва всекидневникът.

 

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини