Строителният бизнес и браншовите камари ще участват в изготвянето на Интегрирания план за градско развитие на Смолян. Това стана ясно на среща на кандидата за кмет на община Смолян Дора Янкова с представители на строителни фирми, архитекти и строителни инженери.
Янкова обясни, че интегрирания план ще очертае визията на Смолян в перспектива, с възможностите за строителство, улици и транспортната схема.
Планът ще замени приетия преди години Общ устройствен план, който е неактуален и изчерпан заради промени в икономическата карта на региона. Янкова представи защитените проекти на община Смолян, които ще се реализират в следващите години и призова местния строителен бранш да участва активно в предстоящите обществени поръчки.
По Оперативна програма „Регионално развитие“ предстои изграждане на подпорни стени по река Черна в кв.Устово по проект за превенция и защита от наводнения.
Най-мащабна строителна дейност ще създаде вторият етап на проекта за воден цикъл. Планира се разкопаване на 91 улици, от които 16 в кв. „Каптажа“, 30 в кв. Смолян,
17 в Райково, 21 в Устово, както и в промишлените зони на града.
Кандидатът за трети мандат изтъкна, че проектът ще се раздели на лотове, които могат да се изпълняват от различни местни строителни фирми. Отделно се предвижда и направата на 2100 водопроводни и канализационни отклонения.
По програмите на трансгранично сътрудничество България- Гърция предстои избор на фирма за реконструкция на Алибеевия конак. Паралелно ще се работи за разкриване на потенциала на двете части на кв.Райково като ареален комплекс на Смолян.
Янкова обсъди и възможността местните строителни фирми да наемат работници по социални програми, финансирани от ЕС. Друга възможност за работа ще са и програмите за саниране на жилищни блокове в града. Тя лансира и тезата за защитено първо работно място на млади специалисти. Коментирани бяха данъците и таксите на общината, като кандидатът за кмет увери, че се подготвя нов режим на регулация за транспортните фирми, засегнати от кризата.
Янкова посочи, че ще отстоява необходимостта от нова регулация и стандарти за планината, защото е недопустима политиката на орязване на финанси и допълнителни тежести.
