Академичното ръководство на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" излезе със специално обръщение във връзка с разразилата се дискусия около удостояването на Христо Стоичков с титлата Доктор хонорис кауза. Както е известно, връчването на титлата предизвика бурни полемики в обществото. Едни се обядива ЗА, други бяха категорично ПРОТИВ, а социологът доц. д-р Цветозар Томов директно реши да напусне висшето учебно заведение. Така той изрази пулично своето несъгласие и мнение, че най-успелият български футболист е "неук и титлата доктор звучала като на свинче звънче".
Ето и официалната позиция на Академичния съвет на ПУ:
Връченото звание е почетно и то по никакъв начин не предполага поставянето на титлата "доктор" пред името на Христо Стоичков. С него той не става член на Академичния състав на висшето училище, не получава преподавателски или друг образователен ценз, нито облаги от каквото и да е естество.
Почетното звание "доктор хонорис кауза" се връчва на официална церемония, взето по решение на колективен орган, и в буквален превод означава "доктор по причина уважение". Точно това го прави различно от звания като "професор" или "доктор на науките", чиито носители имат правото да се титулуват като такива в академичните среди.
Изразените мнения и коментари, че "д-р Христо Стоичков" звучи смешно и нелепо, са твърде манипулативни, защото нито един почетен доктор не поставя подобно звание пред името си - с него той се удостоява за особени заслуги в сферата на образованието, науката и културата. Академичният съвет на Пловдивският университет взе единодушно решение за удостояването на Христо Стоичков с почетното звание "доктор хонорис кауза" за особени заслуги в сферата на образованието, работата му във футболните школи за деца в България и Испания и за развитие на спортната култура у нас и по света.
Практиката както на българските, така и на световните университети е да се връчват почетни звания на изявени личности в различни области или допринесли за развитието и на конкретното висше училище.
В случая с Христо Стоичков едва ли има българин, който да отрече, че той е голямо име със световна слава. Подмяната на заслугите му към страната с коментари за неговото поведение или език на общуване, обижда не само спортната му кариера, но и нашето лично достойнство като българи. Още повече, че Стоичков продължава да е посланик на добра воля и лично лобира пред председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за отваряне пазара на труда на страните членки за български работници.
Решението на ПУ "Паисий Хилендарски" да удостои Христо Стоичков не е нито емоционално, нито свързано с търсене на евтини индулгенции от властта. Във висшето училище специалността "Педагогика на обучението по физическо възпитание" се изучава от 15 години в Педагогическия факултет и във връзка с това Пловдивският университет има основание да почита със звание "доктор хонорис кауза" заслужили спортисти.
В продължение на всички тези години с името си, опита и контактите, които има, Стоичков е подпомагал както развитието на спорта в Пловдив, така и спортната кариера и физическото възпитание на нашите студенти - футболният отбор на университета е носител на златни медали в Държавното първенство през последните няколко години. Благодарение на неговото съдействие през октомври започна и строежът на Спортния комплекс, което в години на икономическа и финансова криза е огромно придобивка не само за Пловдивския университет, но и за града.
Това е само малка част от приноса на Христо Стоичков към българския спорт и развитието на младите хора в българските университети. Принизяването на постиженията на световноизвестния спортист единствено до "умението му да рита топка" е обида за всички хора с професионални умения, при това прославили страната си на няколко континента.
Ръководството на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е убедено, че спорът около връчването на почетното звание нямаше да е толкова манипулиран, ако не се използваха похвати като подмяна на заслугите на Стоичков към България с персонални отношения към неговата личност. Това още веднъж показва силата на информацията в социалните мрежи, но за съжаление и неумението ни да се предпазваме от манипулации и различни видове социални експерименти.
