Вторият ден на Коледа - 26 декември, се чества като Събор на Пресвета Богородица.

В деня след Рождество Христово вярващите славят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и отдават почит на родилата Спасителя.

На този ден се чества и паметта на св. праведни Йосиф Обручник, земния баща на Иисус, както и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Христос и на Иаков, първи християнски епископ на Ерусалим.

Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г.

В България от 1997 г. насам 26 декември се отбелязва и като денят на бащата. Силна традиция за празнуването му, обаче, все още няма.

На този ден отдаваме почит на бащинството и родителските грижи, а "послушните" татковци получават подаръци от децата си. Внимание получават и бъдещите бащи.

Денят на бащата се празнува по различен начин в различните страни. Няма една установена международна дата.

Според католическата традиция празникът се чества на деня на свети Йосиф - 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и не съвпада с религиозния. Обикновено се отбелязва през третата неделя от юни.

Традицията за неговото празнуване идва от САЩ, където дъщерята на ветеран от Гражданската война, който сам отглежда шестте си деца, иска да почете неговите усилия и всеотдайност.

На 19 юни 1910 г. тя организира празник в негова чест в град Спокейн, но инициативата й бавно набира последователи.

Президентът Калвин Кулидж препоръчва празника за национален през 1924 г. Денят е признат официално едва през 1972 г., когато на власт в Белия дом е Ричард Никсън.

У нас празнуването му на 26 декември става факт с решение на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство".