СДС поиска правителството да оттегли подписа си от ACTA - споразумението, което изисква интернет доставчиците да докладват каква музика, филми, книги или други данни се обменят в интернет. БСП също проучва въпроса. Депутатите от Атака пък внесоха проекторешение за оттегляне на България от акта и ще поискат още утре то да бъде обсъдено в Народното събрание.

Споразумението, което експертите нарекоха инструмент за приватизиране на онлайн цензурата, задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват какво правим в мрежата, за да се установи злоупотреба с авторски права. То предизвика силна реакция на интернет общността, появиха се петиции и групи във фейсбук срещу него.

АСТА се изготвя по инициатива на развлекателната индустрия, заявиха от СДС.
Според сините това споразумение ще доведе до тотална цензура в Интернет. "То ще бъде ползвано от Цветан Цветанов за допълнително налагане на полицейщина, каза лидерът на партията Мартин Димитров", цитиран от БТА. По думите му всички мерки, които управляващите са искали да наложат чрез Закона за електронните съобщения за подслушване и масово следене, сега се правят чрез това споразумение през задната врата. Приемат го, за да се ползва срещу свободата на словото в Интернет, каза Димитров.

От БСП обявиха, че въпросът не е еднозначен, но са притеснени за правата и свободите на гражданите. "Поръчах на експертите ни да проучат споразумението АСТА, но за нас ключово за позицията ни ще бъде да не се ограничава свободата на словото в Интернет, да няма цензура и да не се наблюдават необосновано потребителите", каза лидерът Сергей Станишев, цитиран от БГНЕС. "Не бих подкрепил нещо, което обслужва големите корпорации и сплашва конкуренцията, още по-малко, което ограничава правата на потребителите на Интернет", добави той.

"Абсолютно не са основателни притесненията на хората заради ACTA", заяви обаче началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев за БГНЕС .
Колев, който днес участва в конференция по въпросите на сигурността, твърди, че полемиката около ACTA e буря в чаша вода. Подобна бе и тезата на икономическия министър Трайчо Трайков по-рано.

"За да бъда докрай откровен трябва да кажа, че тук интересите на големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове в България, така наречените блогъри и други младежи, които вероятно ще излязат на улицата без да имат ясна представа за какво става дума, защото не става въпрос за нарушаване на каквито и да е права", заяви Колев.

"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", отбеляза той.

Колев коментира и основната критика срещу ACTA -  задължението интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права. Според него в България това не може да се случи, тъй като няма механизъм.
"Освен това механизмът на ACTA е достатъчно сериозен – с разрешение на съда и с цел да бъде преследван от правоносителя съответният пират. Става въпрос за сайтове, които предлагат фалшиви дрехи, фалшиви лекарства, не става въпрос за обикновения потребител въобще", коментира той.

Според текста на ACTA дадена страна по споразумението може да предвиди компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация. Тя е достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права.