Сретение Господне е един от 12 те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията майка. "Сретение" от славянски означава "среща" и на него се чества 40-ия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнския обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.

В българските вярвания деня се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

Денят се отбелязва и като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. Сутринта майката на момчето колела петел и с кръвта му правила кръст на прага на къщата и по челата на мъжките чеда. На трапезата задължително се слагали варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета. В миналото на този ден имало поверие да не се докосва нищо остро. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките пък не излизали навън, защото се смятало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.

Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш.

Днес понод да почерпят имат всички с имената Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Радин, Радина, Радослав, Радислава.